"Стъкленият замък" - лошите спомени като добър сюжет

2017-09-14 13:35:03, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Видео / Книги / Кино и TV

Интервю с Джанет Уолс - авторката на бестселъра, който се превърна в страхотен филм


Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца.

Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна.

Майката на Джанет намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека).
„Животът е приключение – смята тя. – Това, което не ни убива, ни прави по-силни.“

Децата са научени сами да се грижат за себе си. Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. „А защо не? Да си бездомник е приключение!“, казва майката.

"Джанет Уолс е сред малцината автори, които съумяват да превъплътят болезнените спомени в изящно изкуство", твърди сп. „Пийпъл“ за романа на известната журналистка „Стъкленият замък“  – история за силата на духа и личния избор, проследяваща живота на авторката.
Уолс е работила за престижни вестници и списания в Америка: „Ю Ес Ей Тудей“, „Ескуайърър“, списание „Ню Йорк“ и др.
Книгата ѝ получи наградата „Кристофър“ за „утвърждаване на най-висшите човешки ценности“, наградата на Американската асоциация на библиотеките „Алекс“ и наградата „Книги за по-добър живот“.
По нея вече има и филм с холивудските звезди Уди Харелсън, Наоми Уотс и Бри Ларсън, която има „Оскар“ за главна женска роля.
 
"Да пиша за своите лични преживявания, за мен беше доста смущаващо занимание. През последните 25 години няколко пъти се опитвах да опиша своята история. Случвало се е да напиша до 200 страници за един уикенд и след това да ги изхвърля, без дори да ги погледна. В един момент реших да романизирам историята си, но не се получи.
Когато накрая реших, че вече съм готова да разкажа истината, книгата се роди само за шест седмици; следващите четири години прекарах в редактирането ѝ. Но както казва съпругът ми: „Книгата трябва да е като дете – зачената със страст и отгледана с внимание“.


 
Защо отлага толкова дълго да опишеш спомените си?
Бях убедена, че ако истината за моето детство и за семейството ми излезе наяве, ще загубя работата си, приятелите си, общественото си положение. Оказа се, че никога не съм грешила толкова в живота си, че много съм подценила хората.

Не само не загубих нищо, а спечелих много нови приятели и съмишленици. Цял живот съм крила истината за миналото си, не съм си позволявала лукса да се доверявам на другите и затова съм пропуснала шанса да узная на колко голямо състрадание, човечност и истинско приемане са способни хората. Ненапразно една от най-великите мисли в Библията е: „Истината ще ви направи свободни“. Вече наистина съм такава.
 
Как успя да запазиш неутралния тон, когато разказваш случки, събуждащи толкова много емоции?
Разказът се води от името на детето, което бях, но през призмата на човека, който станах. Според някои от моите читатели, именно в моята обективност се крие най-голямата сила и въздействие на книгата, а според други – това е недостатък. Искам читателят сам да реши за себе си кое е криво и кое – право.
 
Според някои, ти си имала магическо, сюрреалистично детство, което те е подготвило за живота и те е направило боец. Според други, родителите ти са били чудовища, а децата в семейството ти са били малтретирани. Във всички случаи детството ти е било трудно. Защо не изпитваш горчивина?
Една от причините да успея да превърна спомените си в книга е, че сега съм много щастлива с това, което правя. Преди 10 или 15 години чувствата към родителите ми бяха доста объркани. Писането на книгата беше истински катарзис за мен.

Сега имам нужната перспектива и мога да приема миналото и хората такива, каквито са. Това, което научих от живота, е, че нещата никога не са черно-бели.
 
Какво се надяваш да получат читателите ти от твоята книга?
Много хора, прочели „Стъкленият замък“, са ми казвали: „Ти си толкова силна и издръжлива, на твое място аз нямаше да се справя“. Това, разбира се, е много ласкателно, но не е вярно. Те са толкова силни, колкото съм и аз. Просто аз имах невероятния шанс да подложа тези си качества на изпитание.
 
Кога ти предложиха да адаптират „Стъкленият замък“ на голям екран?
Почти веднага след като излезе на пазара. В началото филмовите права бяха взети от продуцентската къща на Брад Пит, тъй като тогавашната му съпруга Дженифър Анистън се влюбила в романа, но след раздялата им проектът бе замразен, докато не намери нов продуцент.
 
Как би реагирал твоят баща, който за жалост е починал много преди книгата и филмът да видят бял свят?
Мисля си, че би се гордял с мен, въпреки че не спестих критиката си към него. Зависимите хора често ти разбиват сърцето, когато решиш да повярваш в тях. Но аз не го виня.
Смятам, че във филма Уди Харелсън пресъздаде великолепно образа му.
 
А Наоми Уотс успя ли да хване същината на майка ти?
Беше феноменална. Тя успя да влезе изцяло в кожата на тази сложна, противоречива жена. Не е лесно да поместиш майка ми в която и да било категория, поради което със сигурност е било същинско предизвикателство, дори за актриса от нейния ранг.
 
Вярваш ли в късмета?
Определено вярвам в късмета. Смятам, че колкото по-упорито работиш, толкова по-голям късметлия си. Една от любимите фрази на баба ми бе: „Упорствай и се моли“. Вярата в някаква по-висша сила е важна, но междувременно трябва да си размърдаш задника.
За мен късметът е да изиграеш правилно картите, които са ти раздадени. Може картите ти да са лоши, но да направиш чудеса с тях, а може да получиш великолепни карти и да ги разиграеш лошо или да не направиш нищо. На мен ми дадоха смесени карти; ако бях седнала да се окайвам, нямаше да постигна нищо.
 
 https://www.youtube.com/watch?v=pJUuhCMbWyg

Рядко явление е една книга да се радва на толкова топъл прием както от читатели, така и от критици. „Стъкленият замък“ е сред най-продаваните заглавия в САЩ и Канада в продължение на години, като само в САЩ са продадени над 4 милиона екземпляра. Книгата фигурира в бестселъровата класация на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 244 седмици. Книгата е сред Топ 10 на най-голямата електронна книжарница „Амазон“ за най-добри книги на десетилетието. 
Източник: "Хермес"
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите