10 мисли за любовта и живота от Блага Димитрова

2018-01-04 12:35:03, публикувано от Камелия Петкова в / Музи / МИСли / МИСтика / Книги

От романа „Лице“

Преследван от партийните функционери, романът на Блага Димитрова „Лице“ е изземван при издаването си през 1981 г., и се предава от ръка на ръка до днес, когато държим поредното му ново издание. Защото тази книга е пълна с вяра, надежда и любов, много любов!

Сюжетът
Преподавателката по марксизъм Бора Найденова провежда малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса „Какво цените най-много в живота?“. Бора среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, но се разминават в позициите си спрямо идеологията. Техните спорове разнищват теми като свободата, природата на човека, живота, човещината и истината. 

Вижте няколко цитата от романа, белязали поколения читатели:
 
„Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!“
 
***
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен...Ако е вярност – да е до заслепение.“
 
***
„Който има разруха и бъркотия в живота си, не може да понася безпорядък
в стаята си.“
 
***
„Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи.“
 
***
„И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: „Какво цениш най-много на този свят?“. И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: „човещина“!“
 
***
„В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия
не може да измисли!“
 
***
„Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?“
 
***
 „ - Никой никому не може да забрани да бъде истински!
- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“
 
***
„Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора.“
 
***
Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му.“

 
Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Взема уроци по пиано, владее 5 езика, била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“.
Участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт, била е вицепрезидент на България (1992–1994).
Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна.
Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман е „Пътуване към себе си“ (1965), след това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).
Източник: "Хермес"
         
Сподели
Етикети: Музи / МИСли / МИСтика / Книги /
Коментирай
Покажи коментарите