2 х 5 причини да запишем детето на карате

2014-02-19 13:49:17, публикувано от Слава Зарева в / Здраве / Случки / Интервю / Спорт
Всичко важно за бойното изкуство научаваме от двама опитни сенсеи - Илиян Мечков и ученичката му Дарина Дончева

MissIs се озова на татамито сред двама обиграни каратисти – състезатели и преподаватели, и не пропуска златния шанс да ги разпита за всичко, свързано с древното бойно изкуство! Което сега е много модерен спорт, особено след филма "47 ронини". Сенсей втори дан Илиян Мечков е магистър по карате и по икономика. Казва, че е „на преклоните за спорт над 40 години” и се занимава с карате от 1984 г. Тренирал е три стила: шотокан, киокушин и годжу-рю. Той е един от основателите на карате клуб „Ронин 11”, където преподава от 2002 г.

Дарина Дончева
е бакалавър по Библиотечно-информационни науки, управител на компания за финансови и инвестиционни консултации, а чрез карате преоткрива щастието и пълноценността за себе си. Преди години тя се запознава с Илиян в клуб „Ронин“, а днес е член на управителния съвет на клуба и с него работи по различни проекти, например „Виолет“ - интеграция на деца с увреден слух в общообразователните училища и превенция от насилие, „Карате за всички – мост между поколенията“ – проект, представящ основоположниците на карате в България. Дарина е първи дан черен пояс.


Двамата преподават и в „арт студио ЛАЛА” на деца между 5 и 14 г.

Защо се насочихте към каратето и кога?
Илиян: Привлече ме първо с това, че беше забранено, неизвестно и тайно. Самураи, ронини, не знаехме нищо за това. Тогава бях на 12-13 г. Тренирах бокс и волейбол, по-късно и баскетбол, но каратето остана завинаги.

Дарина: За първи път попаднах в зала за карате, когато бях на 14. Преди това съм тренирала лека атлетика, тенис на маса, волейбол. Но разбрах, че карате е и психическа, и физическа подготовка, която възпитава духа и тялото, дисциплинира, научава как по-лесно да се приемат предизвикателствата, които днешния динамичен начин на живот поставя на пътя ти всеки ден. Тогава моите съученици се вълнуваха от други неща – за първи път опитваха алкохол, цигари, купони и т.н., а аз така се влюбих в карате, че то се превърна за мен във водещ лайтмотив.


Избройте ми 5 причини да запиша детето си на карате!

Дарина: Чрез него децата развиват мускулите на цялото тяло, координацията си, контролът на движенията, точността, баланса, уменията за концентрация, наблюдателност, мислене, верни реакции, самостоятелност, увереност, дисциплина. Тренировките са прекрасен начин детето да намери нови приятели, а ако реши да се състезава, ще има възможност да се среща с връстници от всички краища на страната и света.
Илиян: За мен е сложен този въпрос, все едно да ме питате за пет причини да дишам, но да опитам: Развива всички мускулни групи, както и ловкостта, силата, екплозивността, гъвкавостта. Възпитава ( не че всеки спорт по един или друг начин не го прави ) в самодисциплина, самостоятелност, концентрация, уважение към околните и по-възрастните. В карате бавно и полека, над чисто физическите умения се надграждат и доста филосовски и морални цености.

За момчета или момичета е по-добър този спорт, въобще полът какво значение има за каратето?
Илиян: Няма значение - и двата пола имат предимства и недостатъци в началото. Момичета са по-концентрирани, момчетата - малко по-силни. С настъпването на пубертета девойките стават по-разсеяни, младежите пък искат да ваят мускули. Никога не съм делил учениците си по полов признак, нито на дебели и слаби, на грозни и хубави и прочие ... Е, може би от време на време ги деля на можещи и не искащи да могат.


Дарина
: Подходящ е и за момчета, и за момичета. В повечето случаи момичетата се справят дори по-добре от момчетата, заради по-бързото си съзряване, развитие, по-добра концентрация и организираност.

Коя е най-правилната възраст да се започне?
Дарина: Достатъчно е човек да има желание и вътрешна мотивация. В такъв случай карате може да се практикува цял живот. Не е случайна максимата, че карате не е само спорт или не е само изкуство, а начин на живот. И все пак, минималната подходяща възраст за започване е около 5 години. Тогава децата вече започват да се осъзнават като самостоятелни личности, имат натрупана двигателна култура и започват реално да осъзнават какво им харесва и какво не.

Илиян: Най-рано на 5-6 г., макар че, ако са в група, може и по-рано, тъй като тогава каратето е по-скоро част от обща физическа подготовка. Натоварванията растат не толкова с годините, колкото с индивидуалните качества на учениците. За карате няма възраст. Най-малкият каратека в моята зала е на 4, най-възрастният е на 52 г. Имам опит с цели "династии" от родители, деца, и вече внуци, или малки и големи братя и сестри, както и много родители, трениращи с детето си.

Моля, разкажете интересни и смешни случки с деца от вашата практика.


Илиян:
Има позиция в карате, която се нарича „учи хаджижи дачи”, и  един от малките каратисти все чува "учихте ли задачи" и се чуди защо го питам. Друго хлапе пък на един изпит си беше надписало краката "ляв” и "десен" с химикалка, за да не се обърква. С по-големите е забавно, докато си обясняваме позиции. Наложи ми се да обяснявам на музикантка движението в ката и въобще не ми е ясно как стигнахме до транспониране на основна мелодия, но се справихме.

Дарина: Понякога в началото на тренировъчната година в залата влизат щури и неуправляеми деца, а след няколко месеца работа с тях виждам коренна промяна. Но най-хубавото е, че я виждат и родителите, и учителите им. Тези промени не се дължат само на тренировките по карате, а на сложна комбинация от съвместна работа на треньори, педагози и семейство, но трудностите винаги се забравят, когато на лице са резултатите.

Един лаишки въпрос - на колко части се разделя карате?
Дарина: Общо-взето, на няколко части:
-          Кихон - преведено от японски език означава база, фундамент. Обхваща цялата терминология, отнасяща се за всички основни техники, които се преподават и упражняват в японските бойни изкуства. Практикуването на кихон е съществено за цялостното обучение в бойните изкуства и има за цел да научи трениращия правилно да изпълнява форма и дишане на основни техники (блокове и/или удари) с ръце или крака в определена позиция на място или в движение.

       
Ката - в буквален превод означава форма, образец или стил и представлява строго определена поредица от техники, които се изпълняват в определен ритъм. Самият ритъм и сила на техниките придават характера на всяка ката. По същество ката е комбинация от удари и блокове, използвани при бой, най-често с повече от един въображаем противник. Целта на практикуването на ката е подобряване на техниките на трениращите карате, подобряване на баланса и дишането и увеличаване арсенала от използваните в кумите техники. Практическото значение на техниките, използвани в различните форми, се изучава в специална дисциплина, наречена бункай.

-          Кумите - това е нещо, което всеки начинаещ мисли, че ще овладее бързо. Означава съревнование/спаринг при определени правила и е третата съществена стъпка в карате. Кумите е прилагане на заучените техники от ката и кихон практиката върху реален противник.

А какво е контактно карате?
Дарина: Спортното карате, което се практикува по състезания, според съответните правилници. Различните спортни правилници обаче имат различни правила. Например по правилника на World Karate Federation (WKF) - един от най-разпространените, каратето е безконтактно. По правилника на World Union of Karate Organizations (WUKO) е контактно. По своята същност спортното карате възниква дълги години след традиционното, или по-точно в момента, в който бойните изкуства напускат пределите на Япония и тръгват да се разпространяват по света. Тогава, за да стане по-атрактивно и интересно за чужденците, карате е превърнато в спорт.


Какво бъдеще виждате за него, например като олимпийски спорт
?
Илиян: Карате и бъдеще ... За съжаление, времето на истинкото карате като вид бойно изкуство отминава. Истинските майстори и носители на традиционните цености са съвсем малко и на преклонна възраст. В бъдеще, поне според мен, няма да има различни стилове в каратето, то ще се обедини в едно. Ще се оформи повече като достъпен спорт за всички и най-вече - за свободно време. Писимист съм за това, че ще стане олимпийски спорт, пък и не мисля, че навлизането на повече пари и спонсори ще доведе до нещо добро. Според мен след приемането на таекуондото за олимпийски спорт, там нещата не вървят.

Дарина: Отношението ми към карате е 100% като към изкуство и ми е трудно да възприема спортната му част. Винаги съм предпочитала запазването на традициите и възпитанието на трениращите в донякъде мистичния дух на бойните изкуства. А бъдещето, него винаги ще го има, докато има хора като нас, запленени и искрено обичащи идеята. Повече подробности на www.ronin11.com, или във страницата на клуба във фейсбук.
Надя Петрова
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите