Д-р Росица Попова: Здравословни проблеми не се решават с данъци

2015-11-27 17:54:41, публикувано от Слава Зарева в / Здраве / Случки / Интервю / Диети и храни

64% от българите не одобряват въвеждането на данък „вредни храни“, сочи ново проучване

 
 80% от българите са убедени, че сами трябва да решават кое е вредно и кое е полезно за тях, показват данни от Национално представително проучване на TNS, проведено през ноември чрез 1009 ефективни интервюта за изследване на обществените нагласи по повод идеята на МНЗ за въвеждане на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини.
 
64% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на този данък; 80% от попитаните смятат, че потребителите трябва сами да избират кое е вредно и кое е полезно за тях.
 
Мнозинството - 57% от анкетираните – са на мнение, че вредите от този данък ще са много повече от ползите, особено на фона на ниските доходи у нас, а 9% от пълнолетните българи мислят обратното - че ползите от евентуалното въвеждане на такъв данък ще са повече от вредите, и той ще допринесе за по-здравословни навици.
▪ 1 % от извадката съответства приблизително на 58 500 души.

За коментар по темата се обръщаме към Д-р Росица Попова - специалист по хранене и диететика, преподавател по “Хигиена, хранене и екология” в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.


Д-р Попова провежда научни разработки предимно в областта на хроничната малнутриция, лекува пациенти с поднормено и наднормено тегло. Активно участва в кампании за борба с неврогенна анорексия и булимия. През последните няколко години се занимава детайлно с хранене в детска възраст като следи най-новите тенденции на европейско и световно ниво.
Д-р Росица Попова осъществява консултации на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, като изготвя индивидуални специализирани диетични режими за регулиране на теглото и провежда диетотерапия на пациенти с придружаващи метаболитни заболявания. Защитала е дисертация на тема “Малнутриция - съвременни диагностични и терапевтични подходи”.
 
Д-р Попова,  напоследък упорито се лансира една идея на здравния министър Петър Москов за въвеждане на данък “вредни храни” с цел българската нация да започне да се храни здравословно. Като специалист по хранителни разстройства споделяте ли тезата, че с данък могат да се решат здравословни проблеми?
 
- Точно като специалист по хранителни разстройства не смятам, че здравни проблеми могат да се решават с икономически санкции за хората. Ако бъде въведен този данък, той ще засегне цялото население. Разбирам, че идеята е този налог да има чисто превантивен характер. Но не мисля, че ефектът ще бъде постигнат.

Не мисля, че хората, които имат сериозен здравословен проблем, базиран на храненето, ще започнат да се хранят по-правилно, защото за една или друга храна ще трябва да плащат повече.


Не бива да се забравя, че в България над 30% от бюджета на домакинствата отива за храна. Мисля, че сме на едно от първите места в Европа по този показател. Ако храната поскъпне, заради въвеждането на данъка, голяма част от населението ще започне да се храни с по-евтини заместители, които определено са по-некачествени. Т.е. не само, че няма да се постигне търсеният ефект, но и ще се задълбочат здравословните проблеми на нацията.

Моето категорично убеждение е, че този данък, няма да превъзпита населението от гледна точка на здравословно хранене. Няма да превъзпита потребителя в посока по-здравословно хренене. Би имала обратен ефект една подобна мярка.
 
Този данък получи обществена популярност като “данък вредни храни”. Какво е Вашето мнение - има ли вредни храни?
 
- Няма научни данни, които да доказват, че има заболявания в следствие консумация на храна. Смятам, че няма вредни храни. Ако нещо е наистина вредно, то не би било регистрирано за търговия, не би стигнало до пазара. Смятам, че няма вредни храни, има вредни количества.

И най-здравословната храна може да е вредна, ако е в прекомерна доза.


Например всички знаем, че плодовете и зеленчуците са много полезни за организма. Но ако се прекали с консумацията на броколи или моркови, например, организмът ще бъде увреден. Свръхприемът на бета каротин ще натовари черния дроб, ще оцвети лигавицита и кожата в оранжево. Прекалената консумация на ябълки пък ще доведе до свръхприем на фибри, който ще лиши организма от други полезни вещества. Лечението е в дозата, в баланса.
 
От какви хранителни разстройства най-често страдат българите и какви са най-честите причини за тях?
 

- Най-разпространените хранителните разстройства са неврогенна анорексия, болимия, орторексия.

Няма точна статистика. Преди години правихме проучване и смятаме, че има около 200 000 болни от такъв тип хранителни разстройства българи. Проблемът е, че голяма част от тях остават недиагностицирани. Ако семействата не забележат и не вземат своевременно мерки, лечението е много трудно. Смятаме, че около 1% от всички болни са мъже. Лечението трябва да се повери на екип от специалисти - диетолог, психотерапевт и психиатър.
         
Има ли универсални съвети, които давате на пациентите си?
 
Разбира се, че всеки случай е индивидуален. Съветите зависят от заболяването. По-голямата част от пациентите ми са с наднормено тегло. Ако може да се даде универсален съвет, той е че енергоприемът трябва да е по-малък от енергоразхода. Много е важно да има редовен хранителен режим: 4 хранения дневно - закуска, обяд, вечеря и следобедна закуска, която е 5-10 процента от дневния прием.

Седмичното хранене трябва да е разнообразно:

3-4 пъти трябва да се яде месо, 2-3 пъти - риба, ежедневно да се приемат мляко и млечни продукти, 5-7 яйца, задължително варива 1-2 пъти и ежедневно зърнени храни. Превес е добре да имат пълнозърнестите.

Разбира се, ако човек страда от гастрит или язва, трябва да внимава с пълнозърнестите храни.
В случаите, когато човек не иска да отслабва, а да запази теглото си, дневният енергоразход трябва да е равен на енергоприема.
 
Какви съвети бихте дали за хранене по време на християнските пости, тъй като в момента сме в този период?
 
- Постите се разминават малко или много със здравословните принципи на хранене. Изключена е голяма част от храните, които носят пълноценния белтък, липсват жизнено важни витамини и минерали.
 
Хубавото е, че е този период е кратък. Това е време, в което, ако сме прекалили с храни от животински произход, ще можем да разтоварим организма. Но всички ограничения по време на поста водят до дефицитни състояния и трябва да наваксваме в следващите месеци.
 

Неслучайно постите са забранени за малки деца, за бременни, за кърмачки, за хора със заболявания.

Бих посъветвала хората да постят само ако се чувстват здрави, пълноценни, в добър дух.
Това е стрес за организма и ако имаме предразположение към заболяване, към края на поста то може да се появи с клинична картина.
 
А какво бихте препоръчали  да се развие като политики, за да се предотврати задълбочаването на неблагоприятните тенденции в здравословното състояние на българите и да се подобри здравето на нацията?
 
Вместо да се въвеждат данъци, което е неспецифична работа за Министерството на здравеопазването, бих препоръчала да заделят повече средства за диагностика и профилактика. Добре е да се разработват и финансират програми за работа с подрастващите.

 

Не мисля, че хората трябва да се ограничават в избора на храни, а да се образоват, да знаят какво е добро за здравето им. И най-вече - да се въвеждат програми за насърчване на двигателната активност.

За да имаме едно здраво население в бъдеще, възпитанието трябва да започва от най-ранна детска възраст, даже от бебешка. 
 
За  възрастните адекватната двигателна активност е да отделяме поне 3 пъти на седмица по 1 час за спорт, да се опитваме колкото е възможно повече да ходим пеша. София, а и много други български градове предлагат невероятни условия за разходки на открито. Мисля, че това е въпрос на възпитание и на добро желание, а не на директиви.
Мисля, че дори и да се повишат доходите, българинът, свикнал да се храни неправилно, няма да започне да яде здравословно. Ако няма адекватно възпитание, той ще продължи да консумира в по-голямо количество.
 
Вие сте майка на малко дете. Наскоро бе публикувано изследване, според което българите повече се тревожат за здравето на детето си, отколкото за своето. Смятате ли, че е нужно с финансови санкции някой да задължава родителите да се грижат за здравето на децата си? Не е ли родителски инстинкт това?
 
Трябва да се инвестира повече в здравето на децата, защото те са бъдещето на нацията ни. Но това не означава да неглижираме собственото си здраве. Родителите трябва да дават добър пример за децата си.


Ако ние се храним нездравословно, а в същото време даваме добри съвети на децата си, няма да има ефект, защото те следват примера.


Ако от първите години на детето родителите полагат грижи за здравето му и го възпитават в балансирано хранене и здравословен начин на живот, то като възрастен има по-малка вероятност да заболее и да тежи на държавата.
 
Възможно ли е 53% - повече от половината от българите да приветстват данък, който ще намали доходите им, но няма да реши проблемите със затлъстяването, недохранването и застаряването на нацията? Така твърди едно изследване на "Алфа Рисърч".
 
Наистина ли има такива данни? Знаете ли, обяснявам си го по следния начин. Първата реакция, когато се постави въпросът “Приветствате ли данък, който ще намали консумацията на вредни храни?”, логично е положителна. Вземат се мерки, прави се нещо за здравето, ограничава се нещо, което не е полезно.

Тук обаче отсъства втория план - това ли е начинът - с данък; кой ще го плаща - всички; кои храни ще бъдат засегнати - повечето… Хората, отговорили на анкетата, не са имали възможност за задълбочен размисъл по въпроса.

Налагането на данък няма  да повлияе върху хранителните навици. Категорична съм. Опитът на европейските държави, които са наложили подобни данъци и акцизи, сочи това. Няма подобрение по отношение на здравето. Така че и тук целта със сигурност няма да се постигне. Ефектът ще е увеличение в цените на храните.

Най-засегнати ще бъдат хората с минимални доходи. А те са не малък процент в България. Те ще потърсят алтернативи, които ще са по-нездравословни, а това ще задълбочи дефицитните състояния на тези хора.

В същото време, все повече млади хора мислят как се хранят, купуват здравословни храни. Те също ще трябва да плащат повече, ако всички храни поскъпнат. Защо наказваме и тях?

Анелия Георгиева
Снимки: личен архив 

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите