Да стигнеш дъното

2015-07-21 22:57:13, публикувано от Слава Зарева в / Емоции / ОТличен опит

Поне веднъж в живота човек трябва да се гмурне в дълбокото, за да открие себе си, твърди Миглена Данова, след като изживя романтична прегръдка с морето – страшна и разтърсваща

 
Тежко е, когато достигнеш дъното. Тежи и боли, когато докоснеш онази част от себе си, под която вече няма нищо.
 
В духовен аспект - дъното е крайната дестинация, където мнозина за жалост успяват да пуснат котва и да се заседят повече от необходимото. В реалността обаче да стигнеш дъното е преживяване, което всеки трябва да опита поне веднъж в живота!
 
Задължително и безкомпромисно човек трябва да се гмурне в дълбокото, за да открие себе си. Било то просто, за да пробва аквадайвинг.

При това услугата не е никак недостъпна, стига да имате желание.
По родното Черноморие могат да се открият десетки дайвинг школи, които предлагат преживяването с професионален инструктор. А то е One In A Lifetime! 
Давила съм се, при това два пъти, имам страх от дълбочина и ужасна клаустрофобия – все доводи да не го правя. Но го направих, а след като аз успях, значи всеки може!


Полезно е понякога човек да излиза от зоната си на комфорт – усещането, че си се преборил със себе си, с някои от най-ужасните си страхове, е като божествена целувка. Точно като влюбването – чувстваш се в безтегловност, пулсът ти кънти в главата, а от налягането ще ти се пръснат ушите.
 
Дайвингът всъщност е любов, романтична прегръдка с морето. Страшна, но разтърсваща, която оставя солен отпечатък върху устните ти, когато, нарамил бутилката и плавниците, се бориш да излезеш от водата. А истината е, че не ти се излиза, стои ти се още долу, искаш този романтичен танц с морето никога да не свършва.


Там долу, на дъното, е уникално красиво. Изведнъж попадаш в друг свят, паралелен, различен, толкова красив... Тишината в първия момент е плашеща, защото не си свикнал мислите ти да са толкова гръмогласни. Там долу можеш да се чуеш така, както никога не си успявал на повърхността. Всъщност, „повърхност“ (и производните й) е ужасна дума, далеч по-изпразнена от съдържание от „дълбоко“, нали?
 
Дъното на Черно море е осеяно с миди, с корали, с растителност, която не бях срещала на сушата (друга изпразнена от съдържание дума). На дъното не е студено, дори не е тъмно (стига да не се гмуркаш през нощта, разбира се). Водата пречупва светлината по начин, който не може да се опише – трябва да се види.


Да се гмурнеш, за да стигнеш дъното, и да откриеш, че няма нищо по-страшно от това да не си опитал – дори само за това си заслужава да се събудиш утре! „Да живееш, значи да имаш следи от рани”, е казал Джон Стайнбек. Послушайте го и си тръгнете от този свят с разбити колена (било то и само от аквадайвинга), и с широка усмивка от преживяването, наречено живот.
 
Миглена Данова
Снимки: Томислав Савов, pinterest.com
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите