Деян Донков режисира "В очакване на Годо"

2017-02-20 15:05:50, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Личности / Сцена

Две представления, посветени на Крикор Азарян през март. В неговия театър 

Моноспектакълът на Мариус Куркински „Черното пиле“ и премиерата на „В очакване на Годо“ с режисьор Деян Донков са постановките, които ще се играят в Театър Азарян през март - месецът на един от най-значимите режисьори в историята на съвременния български театър.
Крикор Азарян е роден на 15 март 1934 г. и ден след рождената му дата, в театъра, носещ неговото име, гостува новият моноспектакъл на Мариус Куркински – „Черното пиле“

Представлението на 16 март 2017 г. Мариус Куркински, който е сред най-талантливите, забележителни и обичани ученици на проф. Азарян, посвещава на големия режисьор. В спектакъла са включени три разказа на Николай Хайтов – „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“.

"Много искам да се върна пак на това репетиционно, изучаващо място, където привикваш гласовете на Хайтов, душата на българина. В неговите разкази тя е много чиста и неопетнена, там хората не са нагазили в никакви отношения с комерсиалното, в същото време страдат от живота, но не се жалват, а го преборват“, казва Мариус Куркински.

На 23 март 2017 от 19:30 ч. ще бъде първият премиерен спектакъл на Театър Азарян за този сезон. „В очакване на Годо“ по пиесата на Самюъл Бекет е режисьорската версия на Деян Донков, познат на българската публика с над 40 роли в театъра.

Спектакълът е вдъхновен от работата и приятелството между Деян Донков и проф. Крикор Азарян, който има формиращо значение за кариерата и артистично въображение на актьора.

Изборът на произведение, с което да се почете личността на този, чието име носи театърът, е деликатна и сложна задача", казва Яна Борисова, драматург и артистичен директор на Театър Азарян. - "Много исках да е нещо, което е вярно, тихо и искрено. Когато Деян Донков дойде с идеята да направи спектакъл точно на тази сцена и ми разказа причините за това, аз се изправих пред личната и искрена необходимост на един актьор да изрази преклонението си към своя учител, да направи опит да изкаже неизказаното.
Казват, че и в най-тихите си спотаености, хората мислят в думи, независимо дали ги изричат или осъзнават. Театърът e история за силата на думите и за това как от летливата им субстанция се ражда материя, реалност или послание, което някой някъде би искал да предаде.

Спектакълът „В очакване на Годо” е лично писмо до Крикор Азарян от негов актьор и приятел, с когото са имали силна връзка. И защото е емоционален жест и е на тази сцена, трябва да се случи, за да може, малко по малко, театърът да се изпълни с душа.“

 

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите