Диана Алексиева: "Вярвам в безграничната обич на майката и в това, че няма случайни неща"

2015-09-16 14:43:17, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Личности / Интервю

„Рязко се уморих от телевизията - и като зрител и като човек, който работи в нея“, казва в интервю за MissIs авторката на interview.to

Диана Алексиева е сред най-известните журналистки, която помним от предаването „Метрополис“ по БНТ, „Българският топ 100” по bTV, рубрики в музикалната телевизия ММ и авторско телевизионно предаване за лайфстайл. Тя загърби внезапно малкия екран и от година прави интервюта за собствения си независим сайт www.interview.to.

Журналистката живее с един от най-талантливите и търсени театрални и кино актьори в България, а и по света (само в последните няколко години Захари Бахаров се снима в три чужди продукции: El Gringo, „Пазители на наследството“ и 5-и сезон на Game of Thrones).

Двамата са родители на син и дъщеря - Максим на 5 и Кая на 2 години. Всеизвестно е, че Диана и Захари са много трудни на интервюта и ако казват нещо за личния си живот, то е изключително рядко. И все пак...
 
Здравейте, Диана! Вие сте зодия Дева - значи или личният ви празник е отминал скоро, или предстои, но при всички положения: Честит рожден ден!

Мерси, рожденият ми ден отмина на 9 септември :)
 
Какво си пожелавате? Има ли нещо, което ви липсва? Отстрани изглежда, сякаш сте постигнали върха. Но пък винаги има и по-високи върхове, тъй че?
 
Спокойна съм с това, което имам. Но вярвам, че щастието е по пътя, някъде там - между точка А и точка Б. И после отново тръгваш, неспокойна е човешката душа.
 
Започнахте кариерата си в музикални тв предавания, бяхте и в музикална телевизия, изобщо, музиката очевидно играе голяма роля в живота ви. Защо завихте в друга професионална посока?
 
Всъщност, професионалната ми посока винаги е била свързана с журналистиката, не с музиката - магистър по журналистика съм в СУ.  По стечение на обстоятелствата в началото на кариерата си попаднах в предавания и телевизии, които се занимават с музика. Работата ми в медиите  като че ли започна истински едва след "Българският Топ 100". Тогава минах зад кадър и попаднах в истинската школа за нашата професия.
 
Имахте авторско тв предаване за това как да живеем по-добре, по-красиви, по-здрави, по-... Беше полезно и интересно. Защо изчезна от екрана?
 
Беше сутрешно лайфстайл предаване в една телевизия, която не съществува вече.
 
Малко хора са подходящи за тв водещи – такива, които да се държат непринудено, да изглеждат добре, да не преиграват. Но не са много и тези, които съумяват да напишат интересен сценарий, да измислят най-добрите въпроси, за да изкопчат най-интересното. Какво е било предизвикателството в това отношение за вас, къде е по-трудно – пред или зад камерата?
 
Вярвам в сериозното отношение към работата. Няма значение дали си пред или зад камера.

С годините и с опита разбрах, че за мен не е важно да бъда просто "на екран".

Истинската и много по-интересната работа се случва зад камерата, макар че адреналинът пред нея е доста сериозен и изкушаващ.
 
Вярвате ли в съдбата – че някои неща са предопределени, например това, че ще се занимавате с журналистика, че ще свържете живота си с артист?
 
Вярвам, че няма случайни неща, но рядко изпадам в детайли.
 
В какво вярвате?
 
В силата на човешкия дух, в безграничната обич на майката към децата и в неспирното търсене и усъвършенстване на човека.
 
Защо решихте да се захванете с този труден жанр – интервюто, а не, примерно, да пренесете идеите от тв предаването в сайт? 

Имаше един момент, в който рязко се уморих от телевизията - и като зрител и като човек, който работи в нея.
 
И започнах да търся алтернативни канали за информация, за забавление. Попаднах на няколко сайта, в които интервюто беше основен жанр. И започнах да ги чета, и нямаше спиране. Реших, че би ми било любопитно да правя подобно нещо. Отне ми няколко месеца да избера дизайна, едни страхотни момчета го направиха, после един програмист му даде образ и в средата на миналия декември стартирах. Интервюто (www.interview.to) оттогава живее като че ли собствен живот, а аз го следвам. Приятно е да знаеш, че има хора, които уважаваш и които страшно харесваш, и те с удоволствие откликват и стават част от този проект.
 

Кои са най-големите трудности и проблеми, с които се сблъсквате като пишещ журналист в онлайн пространството?

Единствените, но за сметка на това - големи проблеми са с авторските права. Много често, да не казвам постоянно, се случва да открия интервюта и снимки, правени за сайта в други сайтове, а и в печатни медии. Всички знаем колко бавно действа съдебната система в България, а в подобни ситуации не бива да има забавяне.

Да откраднеш текст или фотография толкова безцеремонно е като да влезеш в някой магазин, да си харесаш нещо, да го вземеш и просто да излезеш с него.

Тогава най-вероятно ще те осъдят или поне арестуват. В случая с интелектуалната собственост не е точно така. Колегите трябва да научат, че не всичко, което е в мрежата, може да бъде ползвано просто така.
 
Мая Новоселска, Райна Кабаиванска, Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Мариан Вълев - интервюирате все хора, които са постигнали много в своята област, винаги имат да кажат нещо ново и го правят добре. Кои са най-интересните хора, които сте срещали?

Всички хора, които срещам, ме вълнуват.

Не си позволявам да говоря с хора, които не са ми интересни.

Мисля, че любопитството на журналиста е в основата на интересния разговор. И вярвам, че нещата трябва да се изговарят. Ако нещо е лошо, то трябва да бъде изговорено, за да бъде поправено. И обратното - за хубавите неща, за пътя, който изминаваме, докато стигнем до тях - също трябва да говорим. А хората са различни, всеки носи своята история и неповторима съдба. И всичко зависи от това каква част от нея е готов да сподели. Не вярвам в пресиращата журналистика, в притискащите интервюта. Вярвам в разговора. Доброволното споделяне. Удоволствието от разговора. В това вярвам.


Кои са хората, които мечтаете да интервюирате, а все още не сте?
 
Много са. И да стигнеш до тях е малко по-трудно. На момента се сещам за Кевин Спейси - страхотен е в House of cards, невероятен актьор, а ми прилича и на човек, който живее с доста тайни. Любопитен образ за разговор.
 
Изглеждате спокойна натура, но явно сте авантюрист по душа, след като винаги правите неочаквани неща, като например да участвате във „Форт Бояр“ преди 7 години. Не беше ли страшно?

"Форт Бояр" е един от най-любимите ми телевизионни формати. Изпитвах голям сантимент към него, защото е сред малкото нормални неща, които гледахме, когато бяхме малки. Дори не знам как достигаше до тук, явно е било в порядъчно пионерско-състезателен дух. Участието ми там беше истински приятно, наситено с адреналин и страхотни емоции. Бих повторила с удоволствие.
 

Бихте ли се върнала отново на екран?

Телевизията е страст и не съм се отказала от нея, по-скоро ми се иска да се появи нов, различен формат, който да ме заинтригува така, както риалити форматите провокираха професионалното ми любопитство в началото.
 
Очевидно сте много цветен човек, но бихте ли описала какъв е адреналинът от отглеждането на змии, тарантули и скорпиони? Имала сте такива домашни любимци.
 
Сега отглеждам две деца и мога да твърдя, че поддържат адреналина ми на доста високо ниво.
 
Благодря за интервюто и успех с... Кевин Спейси и други любопитни образи!
 
Станислава Петкова
Снимка: Павел Червенков

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите