„Една нощ с Одри Хепбърн”, която ще промени всичко

2017-07-24 09:05:22, публикувано от Камелия Петкова в / Музи / Книги

Откъс от модерната приказка в стила на Холивуд от 50-те и интервю с авторката

 
Коя жена не би искала да е приятелка със стилната и очарователна кинозвезда Одри Хепбърн? Да посещават заедно различни шикозни места, да водят непринудени разговори за любовта и модата... Това е мечта и на Либи Ломакс – героинята от романа „Една нощ с Одри Хепбърн”.
Либи е неуверена 29-годишна актриса и е страстен почитател на старите класики и безсмъртните екранни богини с блестящи кариери и вълнуващи любовни истории. Перфектната вечер за Либи е вкъщи с чаша вино и класически филм.
Тя си намира нова квартира - миниатюрен апартамент, където има място само за един стар диван от склад за филмови декори. А още по-лошото – губи работата си, след като се излага пред целия снимачен екип, но най-вече пред секси лошото момче Дилън О’Хара. Единственото, което може да я успокои, е за пореден път да гледа любимия си филм „Закуска в „Тифани“. И изведнъж...

 „Опитах се да балансирам между това да изградя реален и достоверен образ, но от друга страна да не е точно копие на истинската личност, казва авторката на романа, британската писателка Луси Холидей. Иначе просто можех да напиша автобиография на Одри Хепбърн. Пренасям актрисата в наши дни, в 21. век, което води до много комични ситуации.”
Ето част от нейно интервю за Huffingtonpost.com:

Каква е историята, която ви вдъхнови да напишете романа?
Бях постоянно изморена и недоспала, защото дъщеря ми явно не разбираше, че на 5-месечна възраст се предполага, че трябва да спи нормално през нощта. В това състояние - с размътен ум от липсата на сън, реших, че ще е много забавно да напиша книга, в която една от главните героини да е любимата ми кинозвезда Одри Хепбърн, но все още нямах представа как точно ще стане това.
Идеята за главната героиня Либи Ломакс се разви постепенно и с щипка магия събрах двете героини. Така че сега, вече добре отпочинала, се радвам, че всичко си дойде на мястото в книгата.

Кое беше най-трудното в написването на „Една нощ с Одри Хепбърн“?
Да направя така, че „гласът“ на Одри да звучи автентично и да ми звучи добре на хартия. Това беше най-голямото предизвикателство. Казах на редактора ми, че ако успея да създам образа на Одри както искам, всичко останало ще се нареди. Така и стана.

Какво послание от книгата искате читателите ви да запомнят?
Че няма нищо лошо човек да мечтае за малко холивудски блясък в живота си! И че всеки се нуждае от такива страхотни приятели, каквито са Одри Хепбърн и Оли.

Как планирате времето си за писане? Имате ли някакви навици и ритуали, които спазвате?
Графикът ми се определя от това колко време ще ми даде моята 3-годишна дъщеря, ако въобще ми остави свободно време... Пиша вечер и през уикендите. Опитвам се да бъда дисциплинирана, но е много трудно. Правя схеми и чернови, но крайният резултат няма нищо общо с тях. Това, което правя, докато пиша, е да пия кафе, да отлагам, да се паникьосвам, да пия още кафе и да изключвам най-накрая интернета, който ме разсейва.

Какъв е вашият съвет към начинаещите писатели?
Просто пишете. Най-добрият начин да избягате от тиранията на белия лист хартия е като го запълните с думи. Ще имате време да се тревожите как да ги превърнете в правилните думи по-късно.

Какъв е най-добрият съвет, който вие сте получили?
Показвай, а не разказвай. А също така и да работя усилено в усъвършенстването на забавните пасажи. Изисква се много работа върху това да звучат естествено.

 
Вижте откъс от новия роман на "Кръгозор":


– Не си виждала слънчевите ми очила, нали?
Изпищявам.
– Господи, ужасно съжалявам, уплаших ли те?
Тя е. Одри Хепбърн. Отново.
Седи на сантиметри от мен, в другия край на дивана.
Но този път не е облечена в черна рокля и прическата й не е същата, както в „Закуска в Тифани“. Подстригана е в стил елф, запазената й марка, и е облечена в балната рокля с избродираните рози, в която омагьосва Уилям  Холдън  в „Сабрина“.
Няма думи, с които да се опише колко красива е тази рокля отблизо.
Макар и да не изпъква толкова заради розите с цвят на праскова по дивана.
Тя започва да тършува между възглавничките на дивана и набърчва чело.
– Помислих, че може да са паднали между възглавничките… слънчевите ми очила имам предвид… Предполагам, че не си ги виждала и прибрала на сигурно място? Те са специални…
Поглежда ме, а очите й изглеждат почти абсурдно огромни на съвършеното й лице. Всъщност тя изглежда дори още по-красива от вчера, въпреки че винаги съм предпочитала Одри от „Сабрина“ пред Одри от „Закуска в Тифани“. Подстриганата й коса подчертава съвършената й ключица, кожата й изглежда така, сякаш е покрита с фин слой натрошени перли, а ароматът на „Л’Интерди“ е по-силен сега, значи въобще не съм си го въобразила…
Само дето си въобразявам, разбира се. Защото отново халюцинирам, нали?
– О, по дяволите.
– Либи!
– Съжалявам… просто… – Тумор в мозъка е, нали? Трябва да е. – Или шизофрения – изтърсвам. – Може да е шизофрения.
– Какво може да е шизофрения, мила? – Но вниманието й е само наполовина фокусирано в мен; тя гледа екрана на айпада. – Колко ужасно сладко!
– Имаш предвид – ъ-ъ – датската пастичка?
– Не, не, имам предвид малкия ти телевизионен екран. Макар че тази ужасна датска пастичка беше сладка всъщност. Чак пресищаше. Не мога да понасям толкова сладко. Помолих ги да ми разрешат да хапна сладолед в тази сцена, но нямах късмет… Не виждам антена.
– Ъ-ъ…?
– За малкия ти телевизор – посочва с дългия си, облечен в ръкавица, пръст към айпада. – Антена. Няма ли нужда от такава?
– Това не е телевизор. Айпад е – разтърквам ожесточено очи, но когато отпускам ръце, пак я виждам. – Мисля, че имам нужда от питие.
– Още един труден ден, мила? – пита Одри Хепбърн, взема айпада и започва да го изучава с възхищение. – Изящно! Как го нарече? Падлет?
– Не, това е айпад. Използва се за интернет, за имейли… Тя премигва, сякаш говоря на чужд език, който не е чу-
вала никога преди.
– Знаеш ли какво? – казвам. – Поиграй си с него, докато си приготвя питие. Лесно е. Ще схванеш.
– Ооо, благодаря ти, мила! – Послушва ме и започва да почуква и натиска по айпада с дългите си елегантни пръсти. – Господи, толкова е умен – учудва се, когато на екрана се появяват разни неща на случаен принцип – прогнозата  за времето; снимки от годежното парти на Нора, на които сме аз и тя; приложението на онлайн магазина „Нет-а-порте“, което разглеждам, когато реша да си купя нещо дизайнерско. – Честно, мила, имаш най-удивителните джаджи. О! Това ми напомня. Прекрасната ти кафе машина! Разказвам за нея на всичките си познати!
Страхотно: сега не само си представям, че аз разговарям с Одри Хепбърн, но и че тя разговаря с други хора. Чудя се за кого ли говори: за призрачната Мерилин? За фантасмагоричния Кари Грант? За нереалната Лиз Тейлър?
– Чудя се – казва тя и плесва с ръце като малко момиченце, – успя ли вече да намериш капсулите?
– За кафе машината? Хм, всъщност не…
– Е, сигурна съм, че са в един от тези кашони. Защо да не погледна?
Преди да съм успяла да отговоря, тя скача от дивана и коленичи пред най-големия куп кашони, без да дава и пет пари, че прахът от караваната на Оли покрива целия подгъв на ефирната й бална рокля.
– Струва ми се добре да започна оттук – отваря кашона, който е най-отгоре в купа. – О, това може да бъде полезно всъщност. Парцалите ти за почистване.
– Нямам парцали за почистване… – Аз също ставам и надничам в кашона, който току-що е отворила. – Това са дрехите ми!
– Господи, много съжалявам, мила!
Грабвам кашона от ръцете й, като повече от всякога ми се иска да мога да си позволя нещата, които разглеждам от време на време в „Нет-а-порте“. – Не можем всички да имаме гардероби, пълни с изящни дизайнерски бални рокли.
– Е, разбира се, аз просто си помислих… ами, всичко там изглеждаше толкова сиво…
Отивам до хладилника за отворената снощи бутилка.
– Ако това въобще ще помогне – казва тя разкаяно, – косата ти изглежда абсолютно превъзходно.
– Наистина ли мислиш така?
– Да! Казах ти, че има нужда само от добро измиване и продухване.
– Всъщност това бе направено от фризьор – отговарям многозначително, докато изваждам виното от хладилника и тръгвам обратно към дивана. – Нямаше нужда от измиване и продухване, а от професионални ножици.
– Не ти ли казах – мисля, че ме игнорира, защото пак се е обърнала към кашоните и отваря друг, – че бретонът ще ти отива… о! Мисля, че ги намерих.
Обръща се и ми показва малка дървена кутия, на която има етикет на „Неспресо“.
– Да, това са капсулите.
Тя изпищява очаровано, изправя се и се спъва в подгъва на роклята, докато се опитва да заобиколи дивана и да стигне до кафе машината.
– Ооох – въздъхва миг по-късно, отваря кутията и гледа с благоговение малкото ръководство от вътрешната страна на капака.
Не на това се надявах, когато си помислих, че мога да си побъбря с Одри за случилото се днес: аз на дивана, отпивам от бутилката вино, а тя включва машината за кафе. Но, изглежда, че дори моето собствено подсъзнание не се интересува чак толкова много от подробностите от деня ми.
– Дори след като – измърморвам на подсъзнанието си – бях поканена на истинска среща тази вечер.
– Среща? Либи, това е толкова вълнуващо!
Окей, на подсъзнанието ми му е простено. Дори се чувствам леко смутена, че съм направила такъв въпрос от това.
– Всъщност не беше среща…
– Кой е той? Кога е срещата?
– Сега.
– Какво искаш да кажеш с това „сега“?
– Че срещата трябва да е сега, тази вечер.
– И ти няма да отидеш?
...
- Не приемам „не“ за отговор, Либи – продължава тя. – Защото – и ме поправи, ако греша – нямаш кой знае колко почитатели, нали?
– Няма нужда да наблягаш на това – измърморвам.
– Искам да кажа – заобикаля дивана, за което й трябват няколко секунди, – че не трябва да седиш тук с мен. – Коленичи до мен, взема и двете ми ръце в своите и поглежда дълбоко в очите ми. – Трябва да излезеш! Да прекараш прекрасна вечер! С мъж, който те обожава!
– Той наистина, наистина не ме обожава. Както и да е, не мога – гърлото ми пресъхва и се свива. – Честно – успявам да кажа, след като отпивам от виното, – просто не мога. Не си виждала момичетата, с които обикновено излиза.
– Обзалагам се – извиква Одри, – че не могат да се мерят с теб!
Протягам ръка за айпада, набирам в гугъл „Реа Хавърсток-Харли“ и го побутвам към нея, за да види образите: Реа, облегната съблазнително на скала край морето в оскъден бански; Реа, крачеща по подиума в диамантен сутиен, същите бикини и проблясващи ангелски криле; Реа, позираща само по обувки с висок ток, седнала обратно на стола в стил Кристин Кийлер…
– Добре! – казва Одри малко прекалено весело след дълъг миг на мълчание. – Просто ще трябва да ти намерим нещо наистина, наистина прекрасно и подходящо за фигурата ти, нали?
– Не, няма, защото, както вече казах, няма да отида.
– Мила. Далеч съм от мисълта да те притискам – става, скръства слабичките си ръце и отново ме поглежда. – Но аз съм Одри Хепбърн, както знаеш.
Халюцинация или не, за мен е малко по-трудно да не се съглася с нея, отколкото беше преди миг.
– И знаеш ли с кое се гордея най-много? – продължава. – Че не позволявам нищо да ме уплаши. Нямах нужните квалификации, за да партнирам на Грегъри Пек. Не бях достатъчно добра, че да танцувам с Фред Астер. Но не се уплаших и дадох всичко от себе си, защото само по този начин едно момиче може да намери мястото си в света.
 Трябва да призная, че думите ѝ ме карат да се замисля.
И изведнъж тя вече е по-малко кралицата елф, с която си представях как се отдавам на покупки. Изправена тук, тя е принцесата воин. Прилича на Будика*, облечена в дрехи на Живанши, на Жана д’Арк, чиито очи са подчертани с черна линия…
– Добре – аз също се изправям. – Ще изляза тази вечер!
– Сега ще ти намерим нещо ефектно, което да облечеш, нали?
– Не, не, не – побързвам да кажа, когато тя тръгва, обвита в облак сатен и тафта висша мода, към кашона с дрехите. – Каза нещо прекрасно и подходящо за фигурата ми. Не ефектно. Не искам ефектно. Сестра ми ще бъде на същото парти и тази трябва да е голямата й вечер. Тя ще бъде ядосана, че въобще съм там. Затова наистина искам да облека нещо… ами, хубаво, но безобидно.
– Малка черна рокля!
– Предполагам, че това ще бъде добре…
– Мила, малката черна рокля винаги е подходяща!
 
 
Сподели
Етикети: Музи / Книги /
Коментирай
Покажи коментарите