Едно неизпратено писмо за Свети Валентин

2017-02-13 13:27:57, публикувано от Камелия Петкова в / Емоции / ОТличен опит

От Пепи Гърбучева


Измислих те! Както повярвах, че и за този празник на влюбените ще получа писмо с картичка, което отдавна пътува във времето, но така и не достига до мен.

Може би адресата е объркан? Вече не знам. Представям си три червени рози на картичката, и сърцето ми се свива в тъжни копнежи. Но знам, че и розите са въображаеми и че само си ги измислям. Така, както измислих теб! Не защото нямаше какво да правя, а защото и на мен ми се прииска поне веднъж да разбера, че някой наистина го е грижа за мен.

Сама те измислих. Признавам си. Но и ти помогна илюзията да придобие наситен цвят и с леко неясни контури. Нарисувах те с пръсти от дъждовни самотни акварели. Нарисувах те едновременно звезден и достатъчно земен. Нарисувах те като вятър - зимен, суров и пронизващ. Вятър, който разпилява навред листенца от отдавна изсъхнали рози.

Нарисувах те така, както те виждам с вътрешните си очи - между няколко стръка рубинени макове, като последни отблясъци на някогашни отминали и пропилени залези. Обаче този път картината ще остане за мен. Ще я окача някъде в тайниците на душата ми, и после ще забравя за нея. Както ще забравя, че съм те обичала!
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите