Георги Тошев за Анна и Фрида, за любовта и страха, за Париж и света

2015-11-16 11:22:44, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Интервю / Видео

„Харесва ми да се самопредизвиквам”, казва известният журналист в интервю за MissIs

 
Хиляди силни интервюта с интересни хора, стотици пътешествия, десетки театрални роли, тв предавания, сценарии за филми и книги обрисуват професионалния опит на 46-годишния Георги Тошев – един от най-известните български журналисти, сред най-космополитните личности, които познавам - човек с огромен чар.


Роден е на 2 март в София, филолог, специализирал журналистика в Ню Йорк, работил е във в. „24 часа”, сп. „Лик”, в. „Дневник” и сп. „Едно”, съветник на културния министър Емма Москова, автор на „Артефакти” по БНТ, популярен с предаването „Другата България”, днес е автор и водещ на научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“. 
 
Чувам кървавите новини за Париж от него, по телевизията, и като знам, че жена му и дъщеря му живеят там, в първия момент сърцето ми се свива...
 

Как са близките ти, Жоро?

Те са добре, но Париж не е добре, светът вече не е добре... Нещо се случва... Промяна? Глобална, жестока... Имам приятел, който е преживял ужаса в театъра. Той говори за това по телефона равно, глухо. Имам чувството, че всички сме жертви на това, което се случва.

И трябва да си голям глупак, за да си помислиш, че точно на теб това няма как да ти се случи.

Дъщеря ми има преподавател в колежа, който е сред жертвите. Момче на 26 години, което децата обичат и... никога повече няма да видят. Хоп! И един човек изчезва от живота, 200 изчезват, утре ще са 1000...
 
Гледам по телевизиите как хората ентусиазирано обясняват, че терористичните акции в Париж не могат да ги сломят... Не вярвам, защото всеки човек се страхува. Страхът е навсякъде. Постепенно се превръща в подозрителност към другия, недоверие... Страхливият човек е смачкан. Несвободен!
 
Сигурно е ужасно да не можеш да си до най-близките си хора в подобен момент.

 - Ужасно е меко казано, нечовешко е да не си до дъщеря си, която се страхува, която има въпроси... Анна е на 10 години и вече разбира доста неща за света, в който живее. Има въпроси, иска да знае...

Но как да намериш думи и логика, за да обясниш на едно дете тази жестокост!

 
Какво е настроението днес в Париж?
- Различно, полюсно... Едни са превъзбудени и фанатично повтарят: „Всичко е по старому, животът продължава!“ Други са уплашени, трети – обезверени...
 
Как ще се промени този град? 

- Това е въпросът! Как ще продължи да живее Париж след преживения ужас... Сигурен съм, че ще се мобилизира. Французите за жилави, хора с дух. Вярвам, че ще успеят да се справят...

Париж е град, който се променя. Невинаги към по-добро, но се моля след всичко преживяно от неговите жители да избере пътя на отвореност към другите... да не допусне недоверието и предразсъдъците да го въведат в опасна игра на страхове и тревога.
 
След 13 ноември светът вече не е същият – това се чува от всички посоки. Ти как го виждаш – война ли е това, как ще го живеем този живот оттук нататък?
 
Война?! Кой може да ни каже? Знаеш ли, спирам да слушам анализатори, особено политици... В такива моменти се оставям на собствената си интуиция и разум. Светът е друг, а дали аз се вписвам в него? Времето ще покаже. Искам да съм адекватен на този свят, а не да го обсъждам, кълна или да се страхувам.
 
Говорим за страшни неща, но в живота ти има и много любов, а една от най-големите твои любови е АББА. И най-важното – тя е споделена, защото ти успя да се срещнеш с четиримата от групата, в чиято музика си влюбен от дете, да вземеш интервюта и да напишеш книга за тях...

 
Приятелството с Фрида от АББА е огромна сбъдната мечта на Жоро

Любовта ми към АББА е константна в моя живот. И съм щастлив, че както имам устойчиви и проверени с годините приятелства, така в живота ми има неща, които дълбоко са ме белязали. Музиката на АББА е едно от тях. Щастлив съм, че сбъднах мечтата си да се докосна до тях, да ги наблюдавам отблизо, да разговаряме. Единственото, което не направих в срещите ми с тях, е да им кажа колко важни са били в живота ми... Може би само на Фрида си позволих да споделя, че тяхната музика ме е съпътствала в щастливи и тъжни моменти от живота ми...
 
На 15 ноември Ани-Фрид Лингста, известна като Фрида от АББА, отпразнува своя 70-ти рожден ден и по този повод с издателство СИЕЛА пускаме специално лимитирано издание на книгата „АББА-любов, триумф, раздели“ и DVD с филма АББА P.S.

Едно от новите изпълнения на Фрида с Джон Лорд:
 
https://www.youtube.com/watch?v=TydCFLkGr0Q

Жоро, ти винаги си във вихъра на събитията, все дърпаш историята след себе си... Не е ли зверски уморително винаги да генерираш идеи?

Уморително е, но пък така съм устроен... Харесва ми да сбъдвам мечтите си, да се самопредизвиквам.
 

На 26 ноември ще сбъдна още една своя мечта – ще накарам мнозина да си спомнят за една от най-неистовите български актриси – Катя Паскалева!

 
В 18.00 часа в Мраморното фоайе на НДК ще се открие изложбата „Аз, Катя!“, в която показваме 22 картини живопис, нарисувани от актрисата, 12 фотографски портрета и една специална изненада, за която е рано да говоря. В 19.00 ч. в кино „Люмиер“, в рамките на КИНОМАНИЯ 2015 е премиерата на филма „Последната роля“, който направих с режисьора Ема Константинова и оператора Румен Василев. Благодаря на НДК, г-н Боршош и неговия страхтен екип не само за подкрепата, но и за ентусиазма, с който осъществяваме проекта.
 

Ако не бяха те, едва ли щех да се осмеля да продължа, защото се уморих да влагам само лични средства в реализацията на обществено значими и важни, според мен каузи, като удължаване на националната памет...

Защото Катя Паскалева е от незабравимите и незаменимите българи. Благодаря на Евробет, които също оцениха важността на проекта, на Българска национална филмотека и Агенция „Архиви“...
 
На 5 декември в клуб „Перото“ще има творческа вечер за Катя Паскалева, на която ще представим книгата - албум “Жените в мен. Думи и Образи“ на издателство СИЕЛА. Благодарен съм, че МК подкрепи тази вечер, за да поканя живите приятели и колеги на Катя... Да си спомним!

От януари проектът, посветен на 70-годишнината на актрисата, ще пътува из страната и чужбина, за да могат българите да си спомнят за актрисата, която завинаги остава в българското кино и театър...
 
Обожаваш да пътуваш и преди години ми спомена, че си обиколил 83 страни. Но това беше отдавна, вероятно вече са много повече?
 
Отдавна не ги броя, последно бяха 193, но броят няма значение.

Пътуването е най-големият подарък на съдбата след дъщеря ми...

За мен да пътувам е важно, зареждащо, релаксиращо...
 
Какво те държи тук, след като всъщност не се спираш? Защо не си, да речем, в Париж, Китай, или не знам - кое е любимото ти място?
 
България са моите чувства, понякога - гневът ми, езикът, на който мисля и най-добре се изразявам... В този смисъл аз съм локален, но за себе си съм открил смисъл да създавам неща, които касаят само българите... И това е хубаво усещане за принадлежност.
 
Разбира се, работя и в чужбина, в международни екипи, но тогава съм част от една структура, която харесвам, в която вече се вписвам, но която никога не може да бъде моя... Просто различен опит. Важен!
 
Какъв човек си ти, когато останеш сам? Какво слушаш, гледаш, правиш?

По време на Огнена церемония в почит на бог Шива в Хималаите

Продължавам да съм любопитен към света, към другите... Обичам да съм сам, но никога не съм самотен, защото имам книгите, музиката, филмите, които харесвам...
 
С годините откривам колко е важно човек да остава сам... Работя с много хора, срещам се с много хора, общувам... Зареждането обаче идва в миговете на покой. Тогава си почивам.


Спорт, природа, понякога медитация – това са моите „опорни точки“, за да живея в хармония със себе си и света около мен.


С годините все по-малко се интересувам от това какво другите си мислят за мен. Животът е справяне. Знам, че всеки ден трябва да се справяме, но и да намираме удоволствие в това, което правим..
 
Какво ти предстои?

Всичко! Утре заминавам за Дубай, Оман... След това Берлин, Париж, Лондон... знам си програмата до средата на 2016! Един важен проект в Лондон, който ще ме срещне с хора, на които се възхищавам. Нова книга през март започвам, нов филм... Работата е моето удоволствие.
 
Станислава Петкова
Снимки: Темелко Темелков, личен архив
 

Сподели
Етикети: Случки / Интервю / Видео /
Коментирай
Покажи коментарите