Гери Турийска и нейната „Пощенска кутия за приказки”

2015-10-03 14:50:09, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Интервю / Истории

„Всичко започна с поезия, продължи с музика и се превърна в една дълга и забавна приказка”, казва авторката на уникалния проект за писане и четене на интересни истории


Една умна и сексапилна жена е в дъното на литературния феномен, който вече 5 години буди оживление сред пишещите и четящи българи. През октомври 2010 г. Гери Турийска слага началото на "Пощенска кутия за приказки", като първата тема е "Любовни писма". 

Темите се сменят, авторите се умножават, обичани актьори, музиканти и журналисти представят техните влнуващи разкази и на 14 октомври ще сме свидетели на старта на петия сезон на проекта.

Специално за читателите на MissIs Гери Турийска разтваря Кутията!
 
Гери, явно обичаш да играеш с думите – ти стана известна с писане на текстове за песни. Защо промени това и реши да създадеш „Пощенска кутия за приказки”, каква е историята?
 
Най-напред се появи поезията в живота ми. Още като дете започнах да си играя с думите, да се забавлявам с тях в личното си време. В тийнейджърските години попаднах сред връстници, които пък искаха един ден да се занимават професионално с музика. Купони с китари, песни до сутринта. Покрай тях написах първите си думи за музика. После ме "надушиха" професионалистите и започнах да пиша за българската поп и рок сцена.
 
Това не се е променило. До ден днешен продължавам да пиша текстове и то с голямо удоволствие. А Кутията се роди по повод представянето на романа "Приказка за вечността" - един диалог между мъж и жена в любовни писма, в съавторство с поета Стоян Динков. Тогава поканих присъстващите да напишат любовно писмо и да го пуснат в пощенската кутия, която бях сложила в галерията за представянето на книгата. След това се събрахме отново, за да прочетем част от тях, които си заслужаваха вниманието.

Колелото се завъртя и измислих нова тема, поканих мои приятели и колеги от театралната и музикалната сцена, както и журналисти, да четат. И така вече 5 години развиваме "Пощенска кутия за приказки".


Актьорът Ненчо Балабанов чете приказка от Кутията.

Но заедно с това си работила и в музикална телевизия.
 
От 2006 г. до 2009 г. работих в телевизия ММ като изпълнителен продуцент на следобедния блок, към края на съществуването на телевизията. Беше безценен опит, а и създадох приятелства с хора, които и до ден продължавам много да обичам. Музикалните телевизии вече не са това, което бяха. А и публиката е различна.

Моето поколение най-вероятно е последното меломанско, в онзи, вече остарелия смисъл на думата. На нас ни е важно да знаем концертът, който гледаме по телевизията от коя година е, кои са гост-музикантите, песни от кои албуми на бандата ще чуем и най-вероятно скрийнсейвърът на лаптопа ни има нещо общо с някой любим музикант.

След нас поотшумя този стремеж да познаваш освен музиката на някого и личността му, да ти е важно защо е написал това парче, какво е посланието. Което не е нещо лошо, просто зрителите вече са с друга нагласа. Музикалните телевизии се превърнаха във фонова музика, а не в канали, които гледаш, за да научиш нещо любопитно.


Гери представя темата на поредния сезон.

Как порасна твоята Кутия? Какво провокира хора, които дори не са писали през живота си, да започнат именно с нея?
 
В началото се събирахме приятели и роднини. Не повече от 50-60 човека. После всеки се връщаше с по някой приятел, с който иска да сподели преживяването. В момента редовната ни публика не пада под 600 човека, имали сме и издания с 900 души публика. Често автори, които се включват за първи път, са ми казвали: "Бях на Кутията и се вдъхнових и аз да напиша нещо." Мисля си, че преживяването от четенията е зареждащо и това кара хора, които никога не са хващали химикалката, да пишат разкази, "да се пробват".


Публиката на Кутията е винаги ентусиазирана
 
Как съумяваш да организираш всичко около този проект и да гледаш дете?
 
През последната година много ми помага съпругът ми Ясен. Има организицаионни въпроси, които той пое по свое желание и ме освободи от голяма част от напрежението ми. Събитието става все по-голямо и постоянно изникват нови и нови предизвикателства, които трябва да преодолеем, за да направим възможно най-доброто, на което сме способни. Много съм му благодарна.

Щастлива съм, че и много други хора се чувстват съпричастни към Кутията. Помагат ми с контакти, с идеи. Сами идват при мен, за да се включат във всичко това. Без тях нямаше да е същото.


Гери и Ясен

Явно работата не спира и вкъщи.
 
О, това е забавление. Ние сме едно голямо и шумно семейство. Все се шегувам, че ще махна табелката КОЗЕВИ от вратата и ще сложа ДЕТСКА ПЛАНЕТА. Весело е да се живее с деца. Преди да срещна Ясен, не съм си представяла, че някой ден ще искам точно това. Има дни, в които много се изморявам, но като видя спокойното личице на спящата Аника и всичко ми минава.
 
Как измисляш темите, селектираш разказите и текстовете, какво е водещото, кои емоции?

Всичко се случва в движение. Темата за следващия път се обявява в края на четенето. Даже е имало случаи, в които до момента на обявяване нямам идея, и хоп - изведнъж се ражда. Често са фрази, които използваме във всекидневието си. Като "Всичко ще бъде наред", "Всяко нещо с времето си", една от първите теми беше "Вашето обаждане е важно за нас". Такива теми директно водят до асоциации с истории от живота на всеки. Всеки има какво да разкаже. После подбирам няколко разказа от всички, получени на pkzaprikazki@gmail.com и ги предлагам на хората, които ще четат. Те също имат свои идеи и предпочитания и заедно достигаме до десетте, които в крайна сметка прозвучават на четенето.
 
Колко теми е имало досега, какви, колко души са се включили за 5 години?
Олеле, това е голяма статистика. Приблизително 80 теми, в които включвам и специалните ни издания за деца, Пощенска кутия за мръсни приказки с разкази 18+, заторените корпоративни издания, които правим през последните две години... А хората, които са били на сцената, са над 100.


Певецът Любо Киров чете текстове от Кутията за приказки.

Кои са най-интересните хора, с които се запозна покрай текстовете им?
 
Има автори, които станаха редовни в Кутията, които вече познавам и от живия живот :)

Безценни фигури, преки участници в това, което е Тя. Като Яни Димитров - един невероятен автор от Сандански, който редовно разплаква както четящия, така и публиката; Никола Крумов - автор от Варна, който тъне в мистерия, но за щастие до края на годината ще държим в ръцете си дебютната му книга с разкази; Емил Джасим - една много вдъхновяваща личност, млад учител с провокативни послания и текстове, които, много се радвам, че създава специално за нас; Георги Иванов - абсолютен любимец на публиката и един от малкото ни автори, които се занимават професионално с писане (той е от сценарния екип на новия сезон на "Под прикритие"; Васил Русев – музикант, познат като "Чайката" и култовота от едно време група „Тъмно”, автор с уникален език на писане; Димитър Калбуров - най-новото ни попълнение сред редовните автори от последния сезон, който се радва на голям интерес сред дамската ни аудитория.

Йоана Мирчева, Малвина Болярска и Ралица Найденова са само част от дамите, които внасят още един нюанс в тектовете, които четем... Адски много са! Като тема за отделно интервю.


Публиката на Кутията

Всеки от тях, освен като автор, има сила над Кутията на идейно ниво, умовете им работят активно за развитието ни. Като едно голямо, странно, но щастливо семейство сме.

Не мога да пропусна и хора като Росен Дуков, който прави визиите и плакатите за събитието, Владимир Томашевич, който фотографира случващото се, Васил Къркеланов, с който в последната година работи по заснемането и излъчването на Кутията на живо онлайн в сайта му artlive.bg, Васил Николов, който много ми помага с PR-a и организацията, всичките ни партньори, които правят възможно съществуването на проекта...
 
Как „Пощенска кутия за приказки” еволюира в „Пощенска кутия за мръсни приказки”, каква е историята? Границата между забавно и пошло?

Още в началото зададох една тема "Под леглото", която събра по-мръсни истории. Тогава ми хрумна, че мога да правя отделно събития, които да са 18+, но да бъдат за по-малка аудитория, дори си мисилех да са само с покани, някъде за 50 човека, в малко, симпатично клубче в късните часове.

Но, след като обявихме първата „мръсна” Кутия, интересът беше толкова голям, че бързо стана ясно, че това не е просто едно специално мини-събитие, а нещо, което има дори повече аудитория от традиционната Кутия. Бях хем изненадана, хем много въодушевена, че се роди нещо ново.
 
Свободата на писане в мръсната кутия е нещо страхотно! Няма никакви граници. За щастие, авторите, които се включват, са далеч от чалгата и пошлото. Да, има нецензурни думи и то доста, но това са си хора от редовната ни аудитория, които знаят каква е публиката ни и са част от нея. Нямаме отлконения и самоцелни словоблудства в селекцията. Напротив, даже има романтични текстове на тема "Секс". Ето пример:
 
https://www.youtube.com/watch?v=MT57cMxx8Sg
 
В каква посока ще се развива „кутията”, какви идеи имаш занапред?

Започваме сезон номер 5! 14 октомври, София лайв Клуб, 19.00 ч., вход свободен. Темата е "5", очакваме разкази на pkzaprikazki@gmail.com до 9 октомври.

Но това няма да е обикновено събитие. Ще отпразнуваме петилетката като на рожден ден. Надявам се всички приятели на проекта да са там, за да им кажа едно голямо Благодаря за подкрепата и участието. Подготвяме и малко документално филмче за Кутията, което ще разкаже за нея през погледа на хора, които са чели и такива които са писали, снимали и творили по други начини за нея. Така, че елате навреме :)
 

Пееш ли още? Джаз? Къде можем да те слушаме?
 
RUBIKUB винаги ще бъде в сърцето ми. Най-малкото, защото с тези страхотни музиканти сме имали незабравими преживявания, обичам ги с цялото си сърце! Напоследък не ми остава много време за музика, но се надявам да намерим удобен за всички момент да запишем песните си. Имаме материал за цял албум, но и Еко, Ангел и Росен са много заети хора. След юлската ни изява в Пловдив, в "Конюшните на царя" нямаме планирано свирене. Но и това ще стане!
 
Станислава Петкова
Снимки: Владимир Томашевич
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите