Горещо, по-горещо, „Маестра“

2016-06-30 20:11:27, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Книги / Интервю

Откъс от скандалната книга и интервю с авторката ѝ Л. С. Хилтън

В сравнение с този роман „50 нюанса сиво“ прилича на Библията.“

Ню Йорк Поуст

Маестра“ е новата книжна виагра.“

Сънди Таймс

Тези и много други суперлативи са по повод новия роман на „Хермес“, в който главната героиня Джудит Рашли е асистентка в престижна аукционна къща в Лондон. Образована и с изискани маниери, тя иска да е добро момиче с кариера в търговията с произведения на изкуството. Но когато разкрива машинация за милиони, е уволнена.

В отчаянието си Джуди заминава с богат любовник за Френската ривиера. Там попада в бляскавия свят на милионерите, но всичко се обърква и е принудена да бяга. Оставяйки зад гърба си трупове и финансови измами, Джуди се разделя завинаги с образа на доброто момиче.

Авторката на този оплетен сюжет - Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии. Носителка е на наградата „Автор на 2016 г.“ на сп. „Глемър“.

След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон.

Какво те вдъхнови да създадеш образа на Джуди?

Много ми се искаше да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение. Струва ми се, че женските образи в литературата все още се подчиняват на определени правила и ми беше любопитно какво ще се случи, ако ги наруша.

Какви проучвания направи, за да опишеш света, в който попада тя?

Писах части от романа на Френската ривиера и дори имах късмета да отседна на няколко яхти! Също така пътувах до Женева, за да се срещна с банкер, а британски войник ми обясни някои подробности за оръжията и, разбира се, отделих доста време да снабдя Джуди с подобаващ гардероб!

Защо избра света на изкуството да бъде основна сцена в романа?

Искам да подчертая, че романът е изцяло художествена измислица, но преди години за кратко бях стажантка в аукционна къща и някои аспекти от работата са ми познати. Изкуството е важно за Джудит, особено Италианският ренесанс и художничката Артемизия Джентилески.

Кога за пръв път разбра, че искаш да си писателка?

На 11 години вече имах публикувани творби – кратки любовни истории за сп. „Джаки“, за които ми платиха 50 лири. Знаех, че точно с това ще се занимавам, но често ми се иска да бях избрала по-надеждна професия.

Коя е най-голямата ти страст?

Знам, че четенето е скучен отговор, но не мога да си представя живота си без книги. Освен това обичам пътешествията, готвенето и ездата.

Как преминава обичайният ти ден? Следваш ли определен график на писане?

Трябва да съм много дисциплинирана, защото покрай дъщеря ми имам малко време за писане. Обикновено я водя на училище, ходя на фитнес, след което пиша, докато дойде време да я взема след часовете. Обичам тишината и не работя в библиотека или кафене, защото не мога да се съсредоточа, когато има хора около мен.

Откъс

Тежки подгъви и остри токчета плющяха и потракваха по паркета. Крачехме по коридора към двойна врата в дъното, зад която се носеха приглушени разговори – мъжете вече ни очакваха. В стаята горяха свещи, между диваните имаше масички и ниски столове за хранене. Мъжете носеха луксозни пижами от плътен черен сатен, лъскавата материя контрастираше с колосаните им ризи. Тук-там на светлината от свещите проблясваха в златисто масивни копчета за ръкавели и елегантни часовници, а от гънките на копринени кърпички надничаха бродирани монограми. Всичко това би ми се сторило твърде пресилено и театрално, ако детайлите не бяха толкова перфектни, но аз се чувствах като хипнотизирана и усещах пулсът си бавен и дълбок. Някакъв мъж с пауново перо в маншета отведе Ивет; вдигнах поглед и видях друг мъж да се приближава към мен, със същата гардения като моята на ревера си.

— Значи така се случват нещата?

— Докато се храним, да. После можете да избирате. Bonsoir*.

Bonsoir.

*Добър вечер (фр.) – Б. пр.

Беше висок и слаб, но тялото му изглеждаше по-младо от лицето – сурово изражение, бръчици, прошарена коса, пригладена назад над високо чело, и големи, с леко увиснали клепачи като на византийски светец. Отведе ме до един от диваните, изчака да се настаня и ми подаде, хладно и изискано, бяло вино в гладка кристална чаша. Чиста формалност, но хореографията ми хареса. Жулиен очевидно ценеше удоволствието от очакването. Почти голите сервитьорки се появиха отново и започнаха да поднасят чинийки с миниатюрни хапки омар, тънки резени патешки гърди в песто от мед и джинджифил, петифури с малини и ягоди. Жестове на внимание към храната – нищо, което да ни засити.

— Червените плодове придават великолепен вкус на женската слива – отбеляза моят събеседник.

— Така е.

Наоколо се носеха приглушени разговори, но хората предимно наблюдаваха и пиеха, погледите им следяха бързите движения на сервитьорките, които имаха тела на танцьорки, както забелязах – слаби, но със силно развита мускулатура, прасците им преливаха от тесните им ботуши. Допълнителна работа за момичета от кордебалета?
Виждах смътно Ивет в другия край на залата, полегнала като змия на дивана; някой поднясяше към устните й смокиня с пълнеж от бадеми върху острите зъбци на сребърна вилица, а тъмната плът на бедрото й прозираше между гънките на червената коприна. Сервитьорките тържествено обикаляха из залата с щипци за гасене на свещи и приглушаваха осветлението сред мъгла с аромат на пчелен восък.Тогава усетих ръката на мъжа върху бедрото си, пръстите му се плъзгаха нагоре по кожата с кръгообразни движения, съвършено спокойно, без да бързат за никъде.

Тялото ми реагира мигновено. Момичетата разнесоха по масите полирани подноси с презервативи, малки кристални шишенца с масло монои, и лубрикант в сребърни бонбониери. Някои от двойките се целуваха, доволни от партньорите си, други учтиво се надигаха от местата си и се отправяха към другия край на залата, за да открият набелязаната по-рано плячка.
Робата на Ивет лежеше надиплена около разтворените ѝ крака, между които мърдаше мъжка глава. Улових погледа ѝ и тя се усмихна изискано, преди отново да отпусне глава назад между възглавничките в екстаз, като наркоман в хероинова еуфория.

Източник: "Хермес"

 

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите