Интервю с мистичната леля Евдокия

2016-10-27 15:30:53, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Книги / Интервю


"Пощенска кутия за приказки" представя един нов шедьовър

Вашият екскурзовод в света на доброто“ – така Ваня Щерева нарича неотразимата авторка в предговора към първата ѝ книга „Писмата на леля Евдокия“:
„Πъpвoтo пиcмo oт лeля Eвдoĸия пoлyчиx пpeз 2010-a. Oщe cи гo пaзя. Hapичaшe мe „Eвaнa Щepeвa“, ĸpитиĸyвaшe мe пo нeйния зaбaвeн нaчин, филocoфcтвaшe, и интepecнo, в пpocтoвaтия ѝ изĸaз имaшe дoзa мъдpocт. C гoдинитe тaзи мъдpocт зaпoчнa дa ecĸaлиpa. Koгaтo Ивaн ѝ ĸyпи ĸoмпютъpa и ѝ нaпpaви фeйcбyĸ cтpaницaтa, Eвдoĸия eĸcплoдиpa. Πoĸpaй нeя eĸcплoaдиpaxa xиляди жeни - зaпoчнaxa дa пишaт ĸoмeнтapи пoд cтaтycитe ѝ нa Eвдoĸиния eзиĸ – пълeн c пpaвoпиcни и лeĸcиĸaлни гpeшĸи, eзиĸ peтpo, и в cъщoтo вpeмe „вĸyceн“ зa yпpaжнявaнe нa въoбpaжeниeтo и нa... cпoмeнитe. Eвдoĸия дoнece нa читaтeлитe cи oнaзи милa нocтaлгия, ĸoятo вceĸи oт нac пaзи в ceбe cи, нo няĸaĸ yмишлeнo пoтиcĸa. Зaщoтo cмe нoви xopa, живeeм в нoвo вpeмe и нямa мяcтo зa няĸaĸви лигaви тъги пo oминaлoтo. Oĸaзa ce, чe имa мяcтo и нe e cpaмнo дa пoĸaжeш, чe cи живял и в дpyгo вpeмe...

Eвдoĸия cяĸaш нe живee в тoзи cвят. Tя пpoпoвядвa мopaл – тoвa oтдaвнa зaбpaвeнo пoнятиe. Πoнятиe, мyxляcaлo в yчeбницитe oт eди ĸoй cи ĸлac. Изoбщo, вcичĸи цeннocти, нa ĸoитo e cимвoл лeля Eвдoĸия, изглeждaт мyxляcaли. И тoвa e нaй-цeннoтo – чe 14 000 ги нaмиpaт зa вaжни. И тaзи цифpa щe ce yмнoжaвa..."

И така, първото интервю с тази енигматична личност, преди премиерата на книгата, е пред вас:

Коя сте Вие?

Аз съм Евдокия Христова Гундулова. Някой ми викат леля Дочка, други Доче, трети казват най-добрата леля на света. Иначе съм съвсем обикновен човек. Живея и работя във Франкфурт от петнайсе години. Имам много цветя на балкона и двайсе орхидеи на прозореца. Много обичам да пътувам и си харча сичките пари за пътувания. А квот остане, за цветя. То нищо не остава де, ама аз за цветя пари винаги ша намеря. Ако ще и гладна да стоя, от цветя никога няма да са лиша.

Кога открихте писането?

То само си дойде. Аз не мога да пиша кой знай колко. Даже хич не мога. Ама аз претенции нямам, не съм писателка никаква. Просто забелязах, че има хора, които ми са връзват на акъла и са радват, като напиша разни работи, дето ми са въртят в главата. Отивам на опера, пиша. Отивам на екскурзия, пак пиша. Каквото и да ми направи впечатление, все го пишех на фесбука. Викам, като са радват хората, що да не им пиша? Много обичам да дарявам радост. И по едно време са събраха пет хиляди, после десет хиляди и сега са 14.000 приателки. Главно приателки де, то и мъже има, ама са по-малко. Пък и то на мъжете не им е интересно, защото то мойта страница е като в кокошарник.

Какви са вашите читателки? Според Вас, защо ви следват във Facebook?

Най-хубавите хора на България са ми читателки. Независимо в кой край на света живеят. Думата фенки хич не я обичам. Аз съм нормален човек, не съм извисена в небесата. За мен сички са равни и затуй са ми приателки, не фенки. И понеже си говорим за нормални работи, за манджи, за плетки, за времето, затуй хората винаги са добре дошли при мене. И независимо кога идват, колко често, и какво ми носят, леля Дочка винаги има място на дивана си за всеки. Някои си идват с грижите, други с радостите. На всички отговарям, за всички намирам време. А те хората даже не винаги искат акъл от мен. Понякога просто искат някой да ги изслуша. Аз обичам всички, никой не ма натоварва, даже напротив. Колкото повече ми пишат, толкоз повече са чувствам полезна.
Пишат ми, че им давам усмивки и им правя деня по-приятен и по-смислен. Че ги уча да бъдат по-добри и да забелязват нещата около тях, дето понякога ша ти извадят очите, ама пак не ги виждаш. Аз чак понякога не им вярвам, като ми пишат такива работи, щото не съм Майка Тереза все пак. Ама са радвам, че има толкоз много любов по света и всекидневно я получавам.

На кого ги пишете тези писма?

Писмата ги пиша до един много специален човек. Обаче са разкрива чак в края на книгата. Затуй не мога да ти кажа точно кой е, инак ша разваля цялата история.

Разкажете ни за книгата "Писмата на леля Евдокия"? Биографична ли е?

Да. Писала съм много лични истории, дето никой не ги знай. Има весели истории, има и много тъжни. Няма само да са смейте, когато четете книгата. Ша има и да поревете малко.

Какво да очакваме на премиерата ѝ?

Ша си дойда от Германия лично и ша си я представя книгата. Поканила съм мои приятелки, дето много съм видяла и научела от тях в живота. Дето са ми давали пример и дето съм им благодарна за много работи. Всички ва каня от сърце да дойдете. Даже и Стефан Вълдобрев съм поканила, ама дали ша дойде, не го знам.

А който иска, може да отиде да я посрещне на 1 ноември в книжарница "Хеликон" от 12.00 ч. Всички подробности около мистичната дама  - тук.

Още чудни истории от Пощенска кутия за приказки - тук, тук, тук и тук.


 
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите