Как да се справяме с отрицателните емоции

2017-05-16 16:48:01, публикувано от Камелия Петкова в / Емоции / Музи / Любов и секс / Книги

Откъс от книгата "Благоденствие" на прочутия психолог Мартин Селигман

След големия успех на „Поток“ от Михай Чиксентмихай Издателска къща „Хермес“ пуска втора книга от серия „Велики съвременни мислители“ - „Благоденствие“ от Мартин Селигман – емблематично заглавие в областта на позитивната психология.


Илюстрация: "Хермес"
Във века на разцвета на психотерапията, който наскоро изпратихме, основната задача на терапевта бе да свежда до минимум отрицателната емоция: да предписва лекарства или да прилага психологически интервенции, които облекчават тревожността, гнева или депресията. Днес работата на лечителя се изразява в същото. С тази задача са се нагърбили и родителите, и учителите и това ме тревожи, тъй като съществува друг, по-реалистичен подход към тези дисфории: развиването на способността за функциониране въпреки тъгата, тревожността или гнева - с други думи, способността за справяне с тези емоции.
Тази моя позиция произтича от най-важното (и най-неблагоприятното в политическо отношение) откритие в сферата на човешката личност от последната четвърт на двайсети век. То разби илюзиите на цяло поколение изследователи енвайронменталисти (към които се числях и аз), но е факт, че повечето личностни черти са в голяма степен унаследяеми, което ще рече, че човек може посредством гените си да наследи силна предразположеност към тъга, тревожност или религиозност. Дисфориите често, но невинаги, се коренят в тези личностни черти.

Силни биологични фактори предразполагат някои от нас към тъга, тревожност и гняв. Терапевтите могат да моделират тези емоции, но само в определени граници. Вероятно депресията, тревожността и гневът произхождат от наследени личностни черти, които могат да бъдат само моделирани, но не и напълно елиминирани. Това означава, че като песимист по рождение аз, макар да знам и използвам всички описани в книгата терапевтични трикове срещу автоматичните си катастрофични мисли, в съзнанието ми все пак често кръжат „Аз съм неудачник“ и „Животът ми не струва“. Обикновено мога да намаля влиянието на тези мисли посредством разумни контрааргументи, но те няма да изчезнат завинаги, а ще чакат спотаени на заден план, готови да се заловят за всеки мой неуспех...
Отрицателните емоции и отрицателните личностни черти имат много твърди биологични граници и най-доброто, което един лекар може да постигне посредством козметичния подход, е да помогне на пациентите си да живеят в най-благоприятния спектър от своята унаследена депресивност, тревожност или гневливост. Да си припомним за Ейбрахам Линкълн и Уинстън Чърчил - две крайно депресивни личности. И двамата били изключително добре функциониращи мъже, които се справяли със своята „меланхолия“ и суицидните си мисли. (Линкълн едва не се самоубил през януари 1841 г.) И двамата се научили да функционират изключително добре, дори в състояние на дълбока потиснатост.
Ето защо, в светлината на унаследената устойчивост на човешките патологии, в рамките на клиничната психология трябва да бъде развита една психология на справянето. Трябва да казваме на пациентите си: „Вижте, истината е, че в много дни - независимо от успехите ни в терапевтичната работа – ще се будите, обзети от потиснатост, с мисълта, че животът е безнадежден. Задачата ви е не само да се борите с тези чувства, но също да живеете героично: да функционирате добре, дори когато сте много тъжни“.
 
Нов подход към изцелението
Дотук аз защитавах тезата, че всички лекарства и повечето психотерапии са само козметични по своя ефект и че най-доброто, което може да се постигне чрез тях, е 65% облекчение. Един от начините да надвишим тези 65% е да учим пациентите си да се справят. Но още по-важно е, че съществува възможност позитивните интервенции да елиминират 65-процентната бариера и да помогнат на психотерапията да премине от козметичното облекчаване на симптомите към изцеление.

Психотерапията и фармакотерапията, така както се използват в момента, имат половинчат ефект. В редките случаи, когато са напълно успешни, те освобождават пациента от страданието, нещастието и отрицателните симптоми. Накратко, премахват вътрешните препятстващи условия. Премахването на тези условия обаче не може ни най-малко да се сравнява със създаването на способстващи условия. Ако желаем да благоденстваме и да се радваме на благополучие, наистина трябва да сведем до минимум нещастието си, но освен това трябва да имаме положителна емоция, смисъл, постижение и положителни взаимоотношения. Уменията и упражненията, посредством които се постигат те, са напълно различни от уменията, чрез които се свежда до минимум страданието.

Обичам градинарството и отглеждам рози. Доста време прекарвам в плевене. Плевелите пречат на розите; плевелите са препятстващо условие. Но ако искате да имате рози, не е достатъчно да плевите. Трябва да подобрявате почвата с торфен мъх, да посадите семена от добър сорт, да ги поливате и да им осигурявате необходимите хранителни вещества. (В Пенсилвания също така е необходимо да ги обгрижвате с най-новите чудотворни агрохимикали.) Трябва да осигурите способстващите развитието на розите условия.

По същия начин, в ролята си на психотерапевт, аз от време на време помагах на някой пациент да се освободи от целия си гняв, тревожност или тъга. Смятах, че по този начин ще го направя щастлив. Но съм грешал. Вместо щастлив, пациентът ставаше празен. Така е, защото уменията за благоденстване - за постигане на положителна емоция, смисъл, напредък и положителни взаимоотношения - са нещо по-висше от уменията за намаляване на страданието.

Когато преди почти четирийсет години започнах работа като психотерапевт, често пациентите ми казваха: „Просто искам да съм щастлив, докторе“. Аз интерпретирах думите им: „Имате предвид, че желаете да се освободите от депресията си“. По това време не познавах способите за култивиране на благополучието и вярвах на Зигмунд Фройд и Артур Шопенхауер (които учат, че най-доброто, което хората могат да постигнат някога, е да намалят нещастието си); все още не съзирах разликата. Разполагах единствено със средствата за облекчаване на депресията. Но всеки човек, всеки пациент, желае просто „да бъде щастлив“, и тази съвсем разумна цел обединява облекчаването на страданието и култивирането на благополучието. За изцелението според мен трябва да се използва целият арсенал от средства за облекчаване на нещастието - лекарствени и психотерапевтични – в съчетание с методите на позитивната психология.

Ето каква е визията ми за психотерапията на бъдещето и за изцелението.
Първо, пациентите трябва да бъдат информирани, че лекарствата и психотерапиите носят само временно облекчение на симптомите и че трябва да очакват рецидив след приключване на лечението. От това очевидно следва, че сериозна част от терапията трябва да бъде посветена на успешното справяне и пълноценното функциониране дори в присъствие на симптомите.
Второ, лечението не трябва да се прекратява с облекчаването на страданието. Пациентите трябва да усвоят специфичните умения от позитивната психология: да си осигуряват повече положителна емоция, ангажираност, смисъл, постижения и по-добри човешки взаимоотношения. За разлика от уменията за намаляване на нещастието, тези умения са самоподхранващи се. Те лекуват депресията и тревожността, а освен това предпазват от тях. Още по-важно е, че тези умения представляват същността на благоденствието и са с решаваща роля в неговото постигане.
Но кой ще разпространява тези умения по света?



Мартин Селгман: "Участник съм в движение, наречено позитивна психология, осъществяващо важен прелом в психологията. Съпричастни към него са много учени и терапевти. През 1998 г., като председател на Американската психологична асоциация, призовах към благородната цел на психологията да бъде добавена една нова задача: изследването на онова, което придава стойност на живота, и създаването на условия за такъв живот. Разбирането на благополучието и създаването на благоприятстващи го условия е цел, коренно различна от разбирането на нещастието и премахването на препятстващите щастието условия. 

Позитивната психология прави хората по-щастливи. Преподаването и изследванията в нейната сфера, прилагането ѝ в коучинга или психотерапията, обучението и възпитанието на деца според нейните принципи, обучаването на сержанти, които да помагат на войниците в посттравматичното израстване, срещите със специалисти в тази област и дори само четенето за позитивна психология правят хората по-щастливи. Не познавам хора, които да се радват на по-високо ниво на благополучие от занимаващите се с позитивна психология.

Самото ѝ съдържание – щастие, поток, смисъл, любов, благодарност, постижения, израстване, добри междуличностни взаимоотношения – съставлява човешкото благоденствие. Разберете ли, че можете да имате повече от всичко това, животът ви ще се промени. Представата за благоденстващо в бъдещето човечество ще промени живота ви.
И така, тази книга ще повиши благополучието ви, ще ви помогне да благоденствате."
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите