Каква е разликата между емоции, чувства и настроение? Психологът отговаря

2016-01-05 20:06:46, публикувано от Станислава Петкова в / МИСли / Наука

Русана Гаджанова разяснява въпроса за емоционалната компетентност

"Не ме разбирай неправилно!", "Не исках да кажа това"...
Всеки от нас може да си спомни поне една ситуация, в която се е почувствал неловко от възникнала грешка в комуникацията. Посланието ни може бъде разбрано и изтълкувано съвсем различно най-често в случаите, когато говорим за чувствата си.

Защо се получава така?
Причините за подобен вид грешки в общуването могат да бъдат различни, но за успеха на всяко взаимодействие най-важна е емоционалната компетентност на участниците в него. Звучи тежко и неразбираемо, но всъщност е просто – тя е наборът от умения за разпознаване на емоционални състояния, с който разполага всеки от нас.

Емоционалната компетентност се формира благодарение на личния и социален опит, наблюдавани модели...
Използвайки различни канали и похвати, в общуването си с другите ние обменяме разнородна информация. Несъзнавано, мозъкът я сравнява и най-често езикът на нашето тяло издава точното емоционално състояние, в което се намираме.

Затова например комуникацията в социалните мрежи и по телефон е много по-лесна от тази „очи в очи” - когато желаем да прикрием онова, което изпитваме, е трудно да уеднаквим вербалните и физическите си послания.

Наясно ли сме какво чувстваме?
Благодарение на емоционалната си компетентност можем да определим собствените си емоционални преживявания и тези на другите около нас. Това е и основата на проявите на емпатия (съпричастност, съпреживяване).

Във всекидневната ни реч разликата между „емоции“, „чувства“ и „настроение“ обаче е почти размита. Можем да я разграничим лесно, ако помним, че:

  • Настроението може да ни владее един предиобед;

  • Чувствата са по-дълготрайни - продължават с дни, седмици.

  • Емоциите са много кратки, интезивни преживявания с продължителност от няколко секунди. Те буквално се „възпламеняват“ в  нас. Разпознавайки ги и осмисляйки тяхното възникване (на базата на своя опит), можем да ги изразяваме и овладяваме по-лесно; да проявяваме самоконтрол, без той да повишава вътершното ни напрежение.

Разпознаването на емоциите, тяхното назоваване и подаване на своевременна обратна връзка към другите е резулат на емоционалната ни компетентност и прави възможна проявата на т.нар асертивност (assertive – отстояващ се). Самоотстояващото поведение се реализира във взаимотношенията ни при следните условия:

  • Разпознаване на личното емоционално състояние;

  • Възможност за неговото назоваване;

  • Поемане на отговорност за собствените преживявания и подаване на обратна връзка към участницте в общуването;

  • Ненакърняване интересите на другите.

За повишаването на своята емоционална компетентност всеки се нуждае от време за самонаблюдение и себеопознаване. Тръгвайки от твърдението “Харесва ми/Не ми харесва“ и отговаряйки на най-трудния въпрос - „Защо?“, започваме да разбираме себе си по-добре.

Няма „лоши“ и „добри“ емоции - те са си наши и имат своето място и значение за ефективното ни развитие и функциониране, за израстването ни като успешни личности и добри хора.

Може ли щастието да ни стресира? Психологът отговаря
 
Вижте съветите на Русана Гаджанова и към родителите на непослушни и своенравни деца.


Тя е клиничен психолог и сертифициран треньор по позитивно родителство, занимава се и с експресивна арт терапия и работи с деца, родители, семейства и личности, преминаващи през различни трудности по своя житейски път. 
Русана Гаджанова извършва индивидуални консултации и провежда групови тренинги на професионални екипи в сферата на социалните услуги, образованието, държавни и общински структури.
 
Можете да сe свържете с нея на тел. 0886/320 659 и на e-mail: russana_g@abv.bg

Сподели
Етикети: МИСли / Наука /
Коментирай
Покажи коментарите