Кислородолечение

2017-05-01 , публикувано от Камелия Петкова в / Полезни идеи
Кислородолечнието представлява лечение с медицински кислород.
Белезите на кислородния глад ( хипоксията)
  •  ускорен и понякога забавен пулс,  с поява на първите признаци на хипоксия пулсат обикновено се ускорява и при достатъчен внос на кислород отново се връща към нормата.
  • ускорено дишане по-късно, по-късно неправилно вдишване с отворена уста.
  • повишено кръвно налягане в началото,  което в последствие спада.
  • медицинската сестра трябва добре да познава принципите на кислородния глад и да уведомява лекаря за появата им.
Принципи на кислородолечението: да бъде показано; да започне колкото е възможно по-рано; болният да получи достатъчно количество кислород;  да продължи толкова,  колкото е необходимо; само правилна техника на кислородолечението осигурява терапевтичен ефект.
Източници на кислород
За кислородна терапия се прилага само медицински кислород. Той съдържа 90% кислород и един процент азот и е освободен от всякакви други газообразни примеси.
Източници на кислород
Кислородът се съхранява в бутилки (цилиндри),  които са различни по големина. В по-малките той е с налягане 50 атмосфери, а в по-големите (с дължина един метър и диаметър около 20 см) - 150 атмосфери.
На тях има надпис кислород и буквата М (медицински)
За регулиране на кислорода от бутилките към крана се монтира редуцил – винтил. Съществуват и други по-усъвършенствани инсталации за подаване на кислород, които намират все по-широко приложение.
Правила за работа с кислородните бутилки са:
Съхранението им в болницата става в отделно затворено и сухо помещение с температура,  не по-висока от 30 градуса,  далече от източници на топлина.
Бутилките да бъдат прави - фиксирани с ремъци към стената на разстояние една от друга. Лицата , които боравят с тях са добре обучени.
В отделението да бъдат фиксирани здраво върху специални колички,  с които да се придвижват до болничните стаи да се пазят от удар падане и други. Да не се употребяват мазнини и масла, етър и бензин и за улесняване отстраняването на редуцил – вентилите. Забранява се обезмасляването им с помощта на етър и бензин.
На болни получаващи кислород, по време на терапията не се правят процедури със спирт и маслени течности.
Бутилката да се затваря плътно, но не прекалено здраво. Редуцил-винтилите да се отварят бавно и внимателно. При висока концентрация на кислород в помещението се забранява да се работи с огън, включено пушенето,  електрическо осветление и други източници на пожар.
 
Пускането на кислород от бутилката да става в следния ред: включване на редуциращото приспособление и отваряне на един от крановете на редуцил-винтила.
После бавно отваряне на крана на бутилката до получаване на исканото количество кислород.
Да не се стои с лице към струята на кислорода,  тъй като има опасност от ударна вълна и нараняване. Спирането на кислорода да става чрез затваряне на крана на бутилката и след това на редуцил-винтила,  тоест в обратен ред.В съвременните болници се правят специални кислородни инсталации,  като бутилките са с кислород се пазят извън сградата специални бункери.
 Методи за приложение на кислородолечението:
  • назофарингеален чрез катетър
  • ендоназален - чрез така наречените кислородни очила
  • ороназален - чрез с различни видове маски.
  • чрез кислородни палатки,  кислородни стаи,  хипербарни камери.
Важно условие за правилно подаване на кислород е дозирането му. То става чрез дозиметър (ротаметър),  който се включва в централната система или бутилка. С него се определя и отчита количеството кислород, подавана за една минута. Към дозиметъра се прикача шланг (гумена разтягаща се тръба с минимална дължина 2 метра). В дисталния и край се включват катетърът, маската и така нататък.
Друго задължително условие кислородът да бъде овлажнен. Това става чрез стъкленица или пластмасов съд, включен към дозиметъра,  който се пълни до средата с дестилирана вода.
Кислородът от централната система или бутилка преминава през водата и овлажнен се вдишва от болния. Така лигавицата на дихателните пътища се предпазва от изсушаване,  което е много мъчително и неприятно. Дестилираната вода се сменя на 24 часа,  ако нивото и намалее се долива. При приключване на подаването на кислород стъкленицата се измива и дезинфекцира. След това се завинтва към дозиметъра суха. С въвеждането на съвременните дозиметри, комбинирани с овлажнител,  в медицинската практика отпадат балонът за намаляване силата на кислородната струя,  овлажняването чрез стъкленици с две тръби или чрез марли,  напоени с два процента разтвор на натриев бикарбонат.
 Подаването на кислород с помощта на катетър в нозофаринкса се използва най-често в медицинската практика.
Сестрата трябва да приготви стерилен катетър от каучук или пластмаса със заоблен връх. На последните 4 сантиметра до върха е необходимо да има 3-4 отвора, за да не се изсушава лигавицата еднопосочно. Катетърът не трябва да е срязан с ножица за да не разрани тъканите.
 
Медицинската сестра трябва да подготви още не маслен (анестезионен) крем,  няколко тънки ивици лейкопласт.
Начин на приложение:
Измерва се разстоянието от върха на носа до едната от ушите миди, което е приблизително равно на разстоянието от ноздрите до хипофаринкса (около 15 см.) и се отбелязва върху катетъра с тънка лента левкопласт. Намазания с крем катетър се плъзга в ноздрата, перпендикулярно на плоскостта на лицето,  докато достигне до нозофаринкса. Ако се получи рефлекс на повръщане или болният започна да кашля и преглъща,  катетърът се изтегля един два сантиметра навън. Особено важно е той да не навлезе в хранопровода.  Това е много опасно при болни в безсъзнание тъй като стомахът се напълва с кислород и може да руптурира. Да се внимава и катетъра да не остане в носните кухини,  тъй като голяма част от кислорода ще излезе навън. Когато сестрата е уверена, че катетърът е поставен добре,  тя го фиксира с лейкопласт върху бузата и челото, за да не навлиза дълбоко. Регулира дебита на кислорода чрез дозиметъра. Приема се че ако протичането на кислорода е 4-5 литра в минута,  процентът му във  вдишания въздух е 40. При приток от 6-7 литра той е 50-60. При продължително приложение на кислород по този начин ноздрите трябва да се редуват последователно,  като в освободената се слагат капки за нос.
Катетърът, предназначен за другата ноздра, трябва да бъде подменен и също стерилен.
Макар и рядко има болни при които едната ноздра е непроходима,  факт,  който сестрата трябва винаги да има в предвид.  Удобствата на този метод са,  че той не е сложен и е лесно приложим. Болният може да разговаря свободно, да приема храна и течности и да сменя положението в леглото. Неудобствата се изразяват субективните оплаквания на болния за сухота в гърлото и болка от натиска на тръбичката.
Ендоназалното подаване на кислород с така наречените кислородни очила е предпочитано от болните тъй като не създава неприятни усещания на катетъра и може да се прилага непрекъснато.
Неудобството,  е че голяма част от кислорода не се усвоява,  тъй като изтича навън.
Ороназалното подаване на кислород става с маски.
Маските под налягане са различни. Те се поставят херметично върху лицето (обхващат устата и носа) позволява да се вдишва кислород с регулирано налягане и концентрация. Фазите на вдишване се редуват с фазите на издишване също под регулярно налягане и концентрация.
Използват се и по спешност и за краткотрайно приложение,  тъй като трудно се понасят от болния. Пластмасовите маски се използват по-често в практиката. Направени са от прозрачна материя. Те са меки и удобни. Обхващат устата и носа,  но не са херметични. На тях има отвор за издишания въздух. Те са за индивидуална употреба. След прекратяване на кислородо-лечението се изхвърлят.
Маската трябва да се прикрепи добре към устата и носа на болния. Дозирането на кислорода и пълноценното му съдържание е както при нозофарингеалния катетър.
Неудобството е,  че болният се оплаква от чувство на горещина. В маската се задържа голяма влажност и сравнително висока концентрация на въглероден двуокис.
В практиката се ползват преносими кислородни апарати. Те са усъвършенствани и към тях има приспособление за интубация.  Ползват се за оказване на спешна медицинска помощ. Към съвременното оборудване на линейки също има малки кислородни апарати (кислородна бутилка с ротаметър, овлажнител,  шланг и маска или катетър). Продължителността на кислородолечението,  което понякога не прекъсва с денонощия,  се определя от лекаря. По-сложни методи за даване на кислород с кислородните палатки и кислородното стаи които изискват специални инсталации.
По-често се използват кислородните палатки само за главата на болния. Има и такива,  които обхваща целия болен. При тях се регулира топлината,  влажността и концентрацията на кислорода. Кувьозите за нодоносените деца са модификация на кислородната палатка.
 Хипербарна кислородна терапия се прилага с два вида камери.
Малката камера на „Танк” е предназначена за един човек. Тя представлява цилиндър с дължина 2 метра. Болният се поставя на легло - носилка като на релси се вкарва и изкарва от камерата. Много по-сложно е устройството на големите камерни комплекси. Използват се предимно при хирургични намеси и експериментални проучвания. Състои се от няколко специални помещения в които може да работи цял екип.
 
Източник: http://cybertropix.com
Сподели
Етикети: Полезни идеи /
Коментирай
Покажи коментарите