Кошмарите на един начинаещ шофьор в пола

2015-09-05 17:17:44, публикувано от Станислава Петкова в / Емоции / ОТличен опит

Да излезеш от зоната на личен комфорт, да преминеш границата и да стъпиш уверено от другата страна - онази, тъмната, е решение, което човек трябва да вземе сам, и да го отстоява до край!

 
Да излезеш от зоната си на комфорт коства много нерви, напрежение, сила, енергия, смелост, кураж, желание, мотивация... Коства почти всичко, което държиш като резерва в душата си при спешни случаи. А понякога това - да излезеш от зоната си на комфорт, е повече от спешен случай – може да зависи оцеляването ти като личност и индивидуалност.

Сблъсквала съм се челно с кошмари, по-черни и от очите на Дявола, но в момента се боря с най-абсурдното си предизвикателство – да изляза на пътя с колата. Точно така – да завъртя проклетия ключ и, без да се плаша от зловещия, чак гневен вой на двигателя, да хвана волана и на полусъединител (ругая като хамалин създателя му!) да потегля бааавноооо напред, без да загасна.
Глупаво е, но онзи ламаринен звяр в двора е сред най-упоритите и ужасни чудовища, които съм се опитвала да опитомя. Ще си кажете: „Защо ти е, по дяволите, да шофираш, щом като те е страх? Никой не те кара насила – зарежи го и си хващай автобуса!”

Не съм глезла – предпочитам градския транспорт в столицата (който, откакто се мъча с шофирането, ми се струва като приказна колесница с бляскави коне и жизнерадостен кочияш) в пъти повече от опцията да седна зад волана. Защо го правя тогава ли? Защото подобен ужасен метален звяр ми отне, направо откъсна от ръцете ми любовта на живота и, проклета да съм, ако го оставя да ми отнеме и мен!
Да се огъват тъпите ламарини ако искат, но аз нямам право да се огъвам пред тях, не трябва... Колата може да е свобода, не затвор и уред за мъчение, в какъвто го превръщам. Някой ден може дори да изпитам удоволствие – да седна и да стигна сама от точка А до точка Б. Не исках да съм сама, но ако се налага – трябва да знам, че мога да стигна сама до точка Б, поне до нея!


Казват, че всеки начинаещ шофьор изпитва страх и ужас в началото, но после се отпуска. Аз знам, че моето „после“ ще е след много часове на стрес и напрежение, докато се опитвам да не загасвам и аварирам по ключовите артерии, кръстовища и светофари.
Ще ми коства много сълзи и молитви към Господ и всичките ми персонални ангели да опазят хората, които ще срещна, докато съм зад волана. Само това искам – да опазя хората и да не нараня никого. После, ако може, ще се радвам и да ми стане приятно да шофирам, но само ако може, не е задължително както опазването на другите.

Трудно се преодолява такъв страх. Трудно се управлява малкото синьо метално чудовище (на метан) с четири крака, което реве като мечка, когато го настъпиш. И е мощно като тигър, дано не е толкова настървено. Да, знам – водачът управлява звяра (колата). А кой управлява водача?
В началото не бе светлината, в началото бе страхът. Да излезеш от зоната си на комфорт е много повече от това да излезеш на пътя с автомобил. Тя е свързана с прекрачването на границите, зад които вече не се чувстваш в сигурност и безопасност, а се озоваваш на бойното поле, лице в лице с най-ужасните си страхове.

Адреналинът е смазващ
и ако си достатъчно тих, можеш да чуеш как костите ти пукат под тежестта му. Гади ти се, ръцете ти треперят, обливат те възможно най-горещите вълни, които сякаш са дошли право от пъкъла, главата ти започва да пулсира, а пулсът ти се забавя, на моменти може би и изчезва. Защото извън зоната ти на комфорт сте само ти и страхът ти. Гледате се, изучавате си, надушвате се, преценявате се, готвите се за удар.

Дори зоната ти на комфорт да е безумно малка, колкото да те побира, тя съществува и от теб зависи дали ще я разшириш или да ще я оставиш само няколко милиметра, в които да имитираш живот. А той обикновено те очаква извън нея, защото съдбата може би наистина обича смелите, не знам - ако я срещна, ще я питам.
В този живот човек винаги има избор – дали да остане в зоната си на комфорт, или да направи първата крачка извън нея. Колкото и да ме е страх, утре няма да правя много крачки, защото възнамерявам да съм... с колата!

Миглена Данова
Снимки: pinterest.com
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите