„Моята приятелка Паническата атака” – разказ за страха от популярна влогърка

2017-08-02 11:01:21, публикувано от Камелия Петкова в / Здраве / Емоции / Музи / Дух / Книги / ОТличен опит

Ванеса Виденова споделя за своята борба и пътя към себепознанието

 Паническата атака представлява внезапен епизод на силен страх, който отключва физически симптоми, без да има реална опасност или видима причина. Когато пристъпът настъпи, обикновено имаме усещането, че губим контрол. Според статистиките броят на хората по света, които страдат от панически атаки се повишава всяка година; нараства и процентът българи, изпитали поне веднъж силно и неконтролируемо чувство на тревожност и страх.
 „Моята приятелка Паническата атака от Ванеса Виденова не е типичната селф-хелп книга, с чийто формат може би повечето читатели са свикнали. Това е  разказ в първо лице, споделяне на личен опит за усещанията, които връхлитат преди и след сблъсъка с паническата атака, и за пътя към приемането и преодоляването ѝ чрез постигането на вътрешната хармония.
В 120 страници един от най-популярните влогъри в българското онлайн пространство разглежда явлението панически синдром преди той да са се превърнал в паническо разстройство, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия и преди да се разклони в хипохондрични и натрапливи симптоматики. След първоначалния шок следва приемането и търсенето на помирение със себе си.
Ванеса Виденова се справя със състоянията на тревожност без лекарска намеса или прием на медикаменти. Промяната на начина на живот и на мислене, социализацията, визуализацията на проблема, различните техники за дишане и медитацията, спортът, общуването с природата се оказват нужния лек за душата. Те са средствата, чрез които да  се преодолее духовната криза и вътрешната неудовлетвореност – основните причини за епизодите на паническата атака – и чрез които да се преобразува страха в двигателна сила.
 
Откъс


Какво е паническа атака?
Паническа атака е било значи. Това разбирам след обстойно търсене на симптомите ми в интернет, според който често се оказва, че си болен от най-малко три не­излечими болести, от които се умира до ден-два. Изва­дих късмет, дет’ се вика – просто паническа атака. Какво разбрах за нея:

1. Много хора получават панически атаки.
Това до някаква степен ме облекчава. Знам, че е ужасно да казвам подобно нещо, но е факт. Не се чувствам по-добре, защото и другите страдат, но се чувствам по-добре, защото не съм луда и не съм сама.
Явно не е нещо толкова рядко, с което никой друг не се е срещал. Разбирам също така с огромна доза облек­чение, че не е е нелечимо. Засега добре, много добре даже. Колкото повече хора са засегнати, толкова повече информация за това как да се справя с това ще има на­всякъде, нали?
И още как – в българските форуми си има отделни теми, има групи в социалните мрежи, посветени на това, с две думи – всичко ще бъде наред. Все някъде там се крие истината и хапчето, с което да се излекувам.

2. Характерните симптоми за ПА са:
• сърцебиене
• треперене
• потене
• виене на свят
• дезориентация
• силен страх
• състояние на константна тревожност без конкретна причина
• чувство за липса на контрол
• страх от припадане
• страх от това, че ще получиш сърдечен удар или ди­ректно – страх от смъртта
• хипервентилация
• усещане за недостиг на въздух
• горещи или студени вълни по цялото тяло
• изтръпване на крайниците
• силно налягане и напрежение в главата, главобо­лие
• пищене в ушите
• „топка“ в гърлото, гърдите или стомаха
• гадене
• цялостно усещане за обърканост
• дисоциация с реалността – всичко изглежда нереално
Поне знам, че със сигурност е паническа атака и че не се побърквам. Не се чувствам супер, че се самоди­агностицирах, разбира се, но се радвам, че няма да се налага да влизам в лудница.

3. Паническата атака продължава не повече от 3 – 4 минути.
Мм... не. Просто не. Няма как да е така. Целият епизод беше минимум половин час, а симптомите продължиха поне 15 минути. Но кой знае, времето е разтегливо по­нятие, когато си в подобно състояние...

4. Хората изпитват тревожни и неприятни усеща­ния дълго време след атаката. Задържат се неприят­ни, силни и плашещи мисли дори след като е минало известно време. Най-често срещаните са страх от припадане, от инфаркт или инсулт, от полудяване или от задушаване.
Интересното е обаче, че освен умопомрачителен, страхът е сто процента ирационален. Няма сведения за човек, който е починал, получил инфаркт, полудял, заду­шил се или припаднал от паническа атака. За последното съм малко тъжна, защото това е единственото нещо, което искам, докато тя се случва – просто да имам копче за включване и изключване някъде по тялото си и да мога – хоп! – да го натисна и да се изключа. За съжаление, Вселе­ната казва „Не“ и те кара да стоиш със страха си.
Паническата атака е като неканен гост, но в добавка – с хладно оръжие в ръка. Той просто влиза, отива в кухнята, прави си кафе, слага си захар и го пие бавно, докато ти стоиш и го наблюдаваш, и не можеш да намериш себе си от ужас. Реално не прави нищо и дори сякаш не те забе­лязва, но е чужд човек, явно пълен психопат, в дома ти. С нож. Нямаш избор, освен да изпаднеш в истерия, но в същото време си твърде уплашен, за да мръднеш. След малко той се изправя бавно и отива да измие чашата на мивката. Минава покрай теб и треперещите ти колене, от­варя външната врата отново и я затваря след себе си.
Точно това представлява тя за мен като усещане. Чув­ството, с което те оставя подобна случка, е точно „Как­во се случи току-що?“ и няма човек на Земята, който да може да ти отговори на този въпрос. В най-добрия случай смяташ, че халюцинираш. При всички положения обаче знаеш, че не искаш да се чувстваш така никога по­вече.
Порових се още по-надълбоко и започнах да изслед­вам паническата атака като чисто физиологичен процес. Откроиха се няколко важни части, с които всеки, който иска да разбере състоянието, трябва да е наясно.

Причина
Първата стъпка е нашият Х в това уравнение. Всичко останало е конкретна стойност, но първопричината по­някога остава загадка завинаги, дори години след като човек се „излекува“.

Източник: „Сиела“
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите