Мозъкът – своеобразна карта на нашето минало, настояще и бъдеще

2017-03-30 16:40:02, публикувано от Камелия Петкова в / Музи / МИСли / Наука / Книги

Известният американски невробиолог Дейвид Игълман се обръща към науката, за да ни разкаже как животът ни оформя нашия мозък и как нашият мозък оформя живота ни


Новата книга "Мозъкът. Това си ти" е част от мащабния едноименен проект на Игълман, сценарист и водещ на тв поредицата по BBC „Мозъкът“, обявена от New York Times за едно от най-добрите телевизионни предавания за 2015 г.
Изтъкнатият американски учен ни повежда на интригуващо пътешествие из дебрите на собствения ни мозъ и обяснява на разбираем език случващото се в главите ни, ориентирайки ни смело и непоколебимо към и в нашия вътрешен космос – където, в гъстата плетеница на милиарди неврони и необятен брой връзки между тях, се материализира нещо, което едва ли сме очаквали да видим точно там: нашата същност.
Книгата предлага по-широка перспектива на разбирането и познанието за начина, по който функционира сивото ни вещество. В „Мозъкът. Това си ти” авторът ни подсказва скритите в собствения ни мозък отговори на ключови въпроси: кои сме ние, що е действителност, как вземаме решения, кои ще бъдем...

По-доброто разбиране на мозъка хвърля светлина върху онова, което смятаме за реално в личните ни отношения, и онова, което смятаме за необходимо в социалната ни политика.”, обобщава Игълман.

Той се определя като „невроучен през деня и писател през нощта”. Завършва специалност Британска и Американска литература в университета Райс в Хюстън, Тексас, където защитава и докторантска степен, а след това специализира в Института по биология Солк в Сан Диего, Калифорния.
Умел популяризатор на науката, Игълман редовно изнася лекции в Станфордския университет и в редица други престижни учебни заведения. Негови изследвания са публикувани в множество издания – от Science до Nature. Автор е и на няколко книги, а „Мозъкът. Това си ти” е първият му труд, който излиза на български език. Повече за него можете да научите тук.

Откъс


Кой съм аз?
 
Всички преживявания във вашия живот – от единичните разговори до общата ви култура – моделират микроскопичните детайли на вашия мозък. От невронна гледна точка кой сте вие зависи от това къде сте били. Вашият мозък е в процес на неспирна метаморфоза, той постоянно пренаписва собствените си схеми, а понеже преживяванията ви са уникални, такива са и огромните, подробни конфигурации в невронните ви мрежи. Тъй като те продължават да се променят през целия ви живот, вашата самоличност е подвижна цел – тя никога не достига крайна точка.
 
Макар невронауката да е всекидневната ми работа, все още ме изпълва страхопочитание всеки път когато държа човешки мозък. След като вземете под внимание значителното му тегло (мозъкът на възрастен човек тежи около 1,4 кг), странната му консистенция (като твърдо желе) и набръчкания му вид (дълбоки долини, врязани в набъбнал ландшафт), изненадващото в мозъка е самата му телесност – този къс съвсем обикновена материя изглежда някак в несъответствие с умствените процеси, които поражда.
Нашите мисли и мечти, спомените и преживяванията ни възникват от тази странна невронна материя. В нейните сложно преплетени конфигурации от електрохимични импулси се намира онова, което сме ние. Когато тази дейност спре, спирате и вие. Когато промени характера си заради нараняване или дрога, и вашият характер се променя успоредно с нея. За разлика от всяка друга част от тялото ви, ако увредите частица от мозъка си, личността ви най-вероятно коренно ще се промени. За да разберем как е възможно това, нека започнем от началото.

Родени незавършени
При раждането си ние, хората, сме безпомощни. Ние прекарваме около една година неспособни да ходим, още около две – преди да започнем да изразяваме цялостни мисли, а после още много години не сме в състояние да се грижим за себе си. Оцеляването ни зависи напълно от онези около нас. Сравнете това с много други бозайници. Делфините например се раждат плуващи; жирафите се научават да стоят до часове; новородената зебра може да тича четиресет и пет минути след раждането си. Из цялото животинско царство нашите сродници са впечатляващо независими малко след като се родят.
На пръв поглед това изглежда като голямо предимство за другите видове, но в действителност то означава ограничение. Новородените животни се развиват бързо, защото техните мозъци са свързани съобразно една до голяма степен предзададена програма. Тази подготвеност обаче е в замяна на гъвкавостта. Представете си някой злощастен носорог да се озове в арктическата тундра, на някой връх в Хималаите или в центъра на Токио. Той не би бил способен да се адаптира (поради което и на тези места не се срещат носорози). Тази стратегия да се пристига с предварително структуриран мозък, работи добре в една конкретна ниша на екосистемата, но пуснете ли животното извън тази ниша, шансовете му за оцеляване са ниски.
Хората, за разлика от това, са в състояние да оцелеят в най-различни видове среда – от замръзналата тундра през високите планини до оживените градски центрове. Това е възможно, защото човешкият мозък се ражда забележително незавършен. Вместо да се появява с всичко вече навързано – да го наречем „хардуерно свързан“, – човешкият мозък позволява да бъде оформян от обстоятелствата на жизнения опит. Това води до дълги периоди на безпомощност, докато младият мозък бавно се моделира съобразно средата си. Той е „живо свързан“.

Окастряне в детството: разкриване на статуята в мрамора
Каква е тайната зад гъвкавостта на младите мозъци? Тя не е в израстването на нови клетки – всъщност броят на мозъчните клетки е един и същ при децата и възрастните. Вместо това тайната се крие в начина, по който са свързани тези клетки.
При раждането невроните на бебето са разнородни и несвързани. През първите две години от живота те започват да се свързват изключително бързо, докато усвояват сетивна информация. Всяка секунда в мозъка на малкото дете се образуват до два милиона нови връзки, или синапси. На двегодишна възраст детето има над сто трилиона синапса – двойно повече от възрастен човек.
Сега то е достигнало максимума и има далеч повече връзки, отколкото ще са му нужни. В този момент образуването на нови връзки се заменя от стратегията на невронното „окастряне“. Докато съзрявате, 50% от синапсите ви ще бъдат подрязани.
Кои синапси остават и кои изчезват? Когато един синапс участва успешно в дадена схема, той се усилва; и обратно, синапсите отслабват, ако не са от полза, докато накрая биват елиминирани. Също като пътеки в гората, връзките, които не използвате, се губят.
В известен смисъл процесът на превръщането ви в човека, който сте, се определя от орязването на вече наличните възможности. Вие ставате този, който сте, не благодарение на онова, което израства в мозъка ви, а на онова, което се премахва.

Превод: Елена Филипова
Източник: "Сиела"
Корица: Дамян Дамянов

 
Сподели
Етикети: Музи / МИСли / Наука / Книги /
Коментирай
Покажи коментарите