Най-интересното от Кутията за приказки: Йоана Мирчева

2015-10-25 10:38:51, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Видео / Интервю

Интервю с авторката на „Слепи срещи” и видео от четенето на Димитър Павлов в рубриката ни за най-интересните моменти от „Пощенска кутия за приказки”  


Една успяла българка и то - с литература!

„Година след като беше прочетен разказът на Йоана Мирчева „Слепи срещи”, събрахме нейните истории, писани специално за „Кутията” и издадохме сборник. Преди месец едноименната книга влезе в ретираж, а преди това спечели една от престижните литературни награди на конкурса „Южна пролет”, обяснява Гери Турийска. Тя измисли и вече 5 години осъществява успешно феноменалния проект „Пощенска кутия за приказки”.
 
Тъй като в MissIs сме пристрастени към Кутията, ще ви представяме най-интересните моменти от нея, започвайки с Йоана.
Тя е завършила драматургия в НАТФИЗ, пише за театър, кино и телевизия като сценарист. Отделно се вълнува от индийски танци и пътува по света... Има истории за разказване :) 

Рапърка и стенд-ъп комик, авторка на разкази и текстове за песни, драматург и танцьорка на бели денс... Какво умение не притежаваш, Йоана?

Радиоводещият и колумнист Драго Симеонов, Гери Турийска и Йоана Мирчева преди едно от четенията.

Хич не умея да пристигам навреме! Добрата новина, обаче, е че с желание, това може да се оправи. Така е и с различните умения -  не е важно доколко можеш нещо, а колко ще работиш, за да го развиеш. Някои неща остават готино хоби, други се превръщат в призвание.
 
Как се случват тези неща във времето – толкова си млада, а вече си изградила солидна биография като човек на думите?

Аз съм от късметлиите, които доста рано са открили това, което обичат да правят. Още в 10 клас на шега написах една пиеса за класа. Начинът, по който съучениците ми и публиката реагираха на нея, ми „намигнаха“, че трябва да продължа. После дойде драматургията в НАТФИЗ и когато избереш „бойното си поле“, нещата сами започват да се случват.
 
Не се ли „бият” всички твои занимания едно с друго, или се допълват – какво е общото между рапа и индийските танци, примерно?

Йоана като индийка

Най-добрата сред индийските танцьорки в европейски мащаб – Мина Паталенска преди време ме покани да водя техните спектакли. Там се обличам в много красиви дрехи, разбирам страхотни неща за индийската митология и култура, даже това лято бях в индийски ашрам. Всяко нещо те обогатява.

Рапът, от друга страна, е голяма моя страст - любимата ми музика. Той обединява моето влечение към думите и сцената по страхотен начин, но, тъй като колкото и да ми се иска, не мога да пея, в този жанр се чувствам жестоко. С приятели си направихме „лейбъл“, в който тези, които не рапират, а са актьори или нещо друго, допринасят с пеене, глас, интро, скеч или просто шерване към парчето. Засега имаме само едно - „Shuga fab” за кварталите в София и беше мега забавно да минем през целия процес. Подготвяме и второ, така че Jay-Z леко се е притеснил. Общото между двете? Че обичам да ги правя и изразяват някаква част от мен.


Какви хора са родителите ти, какво си наследила от тях? Баща ти е известен автор на текстове за песни – как те е учил да ги измисляш и ти?
 
Майка ми е учител и голям синдикален лидер. На нея хич не й е лесно с двама творци около себе си, но знае какво и кога да каже, защото хората на изкуството най-вече имат нужда от подкрепа и окуражаване. Баща ми, Боби Мирчев е автор на текста на Лили Иванова „Ветрове“ и на още над 500 в естрадния и детски жанр. Той има 3 детски книжки и 2 стихосбирки, така че ясно откъде идва генът. Баща ми е най-голямата ми подкрепа, но и критик. Той пише поезия и музика , а аз - проза, така че там само си даваме градивни мнения. Общият „занаят“ на писането на текстове наистина си е завещан и се учи с практика, внимание към детайла и усет, разбира се. Това е нещо, което не всеки може да прави, дори да си го мисли, след като е наредил там някакви 3 рими.

Разкази, пиеси, рими... Пробвала ли си да свириш, да измисляш музика?

Като малка свирех на пиано, пеех в хор и ми се искаше да стана певица. Измислих си първото авторско парче за някакви сладоледи в 5-6 клас и заявих на баща ми своите амбиции. Той каза: „Покажи ми какво можеш“, но след злощастното ми изпълнение, беше искрен - просто нямам глас. Трясках врати и се сърдих, но това беше най-голямата услуга, която ми е правил!

Много е важно родителите да окуражават децата си там, където те наистина могат, а не да подхранват илюзиите им. Музикалната основа ми е дала много не само, защото пиша текстове за песни, но миналата година написах либретото и текстовете на първия си авторски мюзикъл „Достатъчно“, който се постави в Музикалния театър. Нищо не е случайно.
 
Работила си като продавачка в магазин за чанти, но само един ден. Какво те отблъсна от... модната търговия?
Хаха, аз съм си много ок с модната търговия. Това беше от онези моменти, в които несигурността да правиш изкуство в България те подтиква да вземеш някакви временни решения, уж за стабилност. Знам си, че не мога да стоя на едно място и в рамките на 24 часа този магазин просто ми го потвърди.

Как стигна до Кутията на Гери?

На едно от четенията

По-интересното е как стигнах до самата Гери. С нея се познаваме от много години и тя винаги обича да подчертава, че веднага ме е харесала, а аз нея - не. Запознахме се на консултации за изпитите в Натфиз и просто тогава ми се стори твърде нахакана, защото по това време тя беше в бум-а си на писане на текстове. 

По-късно тя започна работа в телевизия ММ и й трябваше човек. Тогава наистина се „надушихме“, че сме от една порода и така до ден-днешен. Когато Кутията стартираше, написвах по нещо, ей така за участие, защото събитието беше малко и за приятели. След това се пристрастих, а Кутията вече си живее собствен живот и като човек, който я е наблюдавал от самото начало, съм повече от щастлива колко огромно е събитието.
 
Как измисли „Слепи срещи” – той е написан от мъжка гледна точка и се превърна в нещо като класика в Кутията?

Той стана класика не само заради мега четенето на Митко Павлов, но и защото успях да „напипам“ как се чувстват необвързаните господа след дълга връзка. Много мои приятели твърдяха, че съм писала едва ли не лично за тях. Е, някои неща вътре имат и доза истина, затова: внимавайте какво разказвате на писатели!

Вече бях написала доста разкази за Пощенска Кутия, когато се издаде първият сборник с the best от четенето. Възникна и идеята да се издават активните автори в нея и моето име някак естествено се появи на първа линия, защото почти всичко вече беше готово. Включих и публикации от блога ми, както и някои нови и непредставяни неща и книгата се издаде скорострелно за един месец.

След награждаването на "Южна пролет " в Хасково

С някои от разказите ми съм печелила литературни конкурси, но „звездният миг“ на „Слепи срещи“ настъпи тази година, когато спечели националната награда за дебют в раздел проза на „Южна пролет“ с председател на журито проф. Боян Биолчев. Нищо от това нямаше да стане без Пощенска Кутия. Не спирам да се удивлявам на неведомите пътища на Съдбата!

Как се раждат идеите при теб?

Някои ме удрят като ток - в метрото, в съня ми, докато съм с хора. Други ги „принуждавам“ да дойдат, защото трябва да свърша определена работа. Но при всички случаи мисля, че те се натрупват, за да изригнат в нещо написано. Затова един писател непрестанно трябва да трупа впечатления, опит, сюжети и персонажи.

Кои са твоите най-любими места, хора и неща – тези, на които се възхищаваш?

Най-обичам да се прибирам следобедно време пеша по Пиротска. За мен тази улица съдържа такова разнообразие, дух и живот, като никоя друга в София. Друго място, в което съм се чувствала като у дома си, е Сан Диего, Калифорния. Бях на бригада преди години там и този град е просто феноменален.
Мога смело да кажа, че животът ме среща с абсолютно изключителни хора, от които се уча, поумнявам, помъдрявам и се разхубавявам :)

Възхищавам се на смели хора. Например прабаба ми! Още преди повече от 70 години в някакво малко патриархално село тя е избягала с мъжа, когото обича. Истинска „баня за душата“ ми е да виждам или да слушам за хора, които знаят какво искат и смело вървят напред, за да си го вземат, като по пътя си не тъпчат другите, а напротив - вдъхновяват ги. Това са слепите срещи - някой ден да ти се „пресече пътят“ с такъв, за да станеш после ти това за някой.
 
Разказът "Слепи срещи" на Йоана Мирчева чете Димитър Павлов:

https://www.youtube.com/watch?v=22sPBhjesP8


Още разкази на Йоана можете да видите тук 
 

Станислава Петкова
Снимки: личен архив

Сподели
Етикети: Случки / Видео / Интервю /
Коментирай
Покажи коментарите