Най-интересното от Кутията за приказки: Сексът и Димитър Калбуров

2015-11-29 10:27:00, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Истории / Видео

Вижте откъс и видео от разказа "Хора, нещо много я закъсах за секс"

 
28-годишният Димитър Калбуров е сред малкото автори, които представят сами разказите си в проекта „Пощенска кутия за приказки”. На четенията му има голяма фенска маса и дамската публика го обгражда непрестанно за афтографи и селфи.
 
Димитър работи като преводач, пише разкази, поезия, (много популярна във фейсбук), а историите му в „Кутията” са свързани помежду си. Той в момента ги подготвя за издаване, а книгата ще се казва "Мамка му". Защото с фразата "мамка му" завършват всички разкази – вопли за неволите, които преживява в търсене на Голямата любов.
 

Много сте ни симпатичен, г-н Калбуров, описвайки безброй срещи с неподходящи жени, предимно с неочакван край. Как започнахте да пишете?

Не си спомням как точно, но съм почти сигурен, че е било по същите мотиви, поради които някой е изобретил колелото – за да впечатли жена. Първо публикувах нещата само в профила си във Фейсбук, а после започнах да пиша за един сайт. 

Интересувам се от почти всичко, което може да ме забавлява или да ме развие по някакъв начин.

Нещата с Кутията започнаха преди около три години. Гери Турийска беше попаднала на мой текст и ме бе добавила във Фейсбук. Предложи ми да пробвам да напиша нещо за формата, но, честно казано, нямах голям интерес. Струваше ми се глупаво.
 
Изпратих все пак два пъти разни текстове, които изобщо не стигнаха до сцената. Те дори не бяха подходящи, но това не ми попречи да се нацупя и дълго време да не пробвам отново. Всъщност, тогава дори не можех да пиша разкази. Пишех стихове и нещо като статии.
 
Но веднъж имах разтежение на прасеца и трябваше да си губя по един час дневно да ходя на физиотерапия до кварталната поликлиника. Един ден, на отиване, пред мен вървеше много излъскан дядо. Каскет, кожено яке, лачени обувки. Той, неволно, без да знае, стана вдъхновение на първия ми разказ, който бе прочетен. Изпратих го в последния момент и едва хванах срока.
 
Защо решихте сам да четете текстовете си? Печели ли текстът от това, че сам представяте своите истории?
 
Ако преди година някой ми беше казал, че ще излизам пред толкова много хора, за да чета мой разказ, щях да го взема за невменяем. Първият ми разказ прочете Камен Воденичаров. Толкова много ме беше срам, че някой ще чете пред публика нещо, което съм писал, и че ще ми каже името, че не просто не отидох на събитието, а дори изгледах записа със зор.
 
Беше ме срам дори да го гледам сам вкъщи! Поне три пъти го спирах. Вторият път се престраших да отида. Третият път - да седна отпред с четящите и авторите. На шестия излязох да чета сам, а никога не бях излизал на сцена! Всъщност, Гери ми гласува огромно доверие.
 
Факт е, че е много важно кой представя текста. Неведнъж се е случвало нечий хубав текст да бъде опропастен от някого. Случвало се е и не толкова готин разказ да се хареса страшно много, защото е предаден, както трябва. 

Смятам, че всеки текст печели тогава, когато този, който го представя, е искрен в това, което прави и държи да предаде емоцията от листа на аудиторията.


Публиката обича искреността и никога не трябва да се подценявана – тя винаги усеща кога някой не дава всичко от себе си.
 
Правите нещо като сериал от текстовете си – как ви хрумва?
 
Бих казал, че е станало случайно, но не вярвам в случайностите. Първият разказ, който четох, беше по тема „Тука е така“. Ставаше въпрос за много закъсал младеж, който отива в публичен дом да търси ласки, но бива арестуван, защото срещу учреждението има полицейска акция. Следващото четене щеше да е на тема „Непрочетените писма“. Написах продължение на разказа, тъй като първият срещна положителна реакция. Не съм предполагал, че ще се превърне в сериал. Оставям историята да ме води сама. Има още какво да му се случва на този персонаж.
 
Защо всичките ви истории свършват с „Мамка му”? Нещо като подпис?

Нещо такова. Идеята е, че героят е толкова голям неудачник, че дори и да си помисли, че ще му се случи нещо хубаво, накрая пак удря греда.
 

Откъс

 
"Хора, нещо много я закъсах за секс...
От повече от половин година не съм бил бенефициент на женска ласка и вече не се трае. Обаче, честно казано, не ми се занимава да ходя по срещи и да си го търся по нормалния начин. Винаги едно и също.
 
Кафета, разходки, ресторанти и накрая, ако не искаш да се жениш за нея, а просто да правите секс, се почват една драма: „Ама ти за такава ли ме имаш? Ама ти само това ли искаш от мен? Ама аз не мога така... Ама аз не съм такова момиче...“
 
Един порочен кръг, в който накрая пак си оставаш на ръчна. Винаги съм се заричал, че не бих платил за секс, но при тези обстоятелства нямам избор, освен да се обърна към жрица на любовта. Обаче къде да отида? На елитна абсурд, 1000 лева за единия секс никога няма да дам. Магистралка още по-голям абсурд. В крайна сметка се спрях на публичен дом, който ми препоръча един приятел.
 
Само че аз не съм балък. Няма да отида в петък или събота, когато всеки е отишъл да натърти нещо и да съм петнадесетия клиент за деня. Не, отивам в понеделник, точно след международния ден на хигиената – неделя. Два следобяд, за да може рискът да не съм първия клиент да е минимален... "
 
Ето и цялата история:

https://www.youtube.com/watch?v=IGElb_uC3f0
 

Още истории от "Кутията": тук, тук и тук.

Станислава Петкова
Снимка: личен архив
Сподели
Етикети: Случки / Истории / Видео /
Коментирай
Покажи коментарите