Най-интересното от кутията за приказки: Никола Крумов

2015-11-01 11:40:51, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Видео / Интервю

Шокиращо интервю с един от най-четените автори в проекта „Пощенска кутия за приказки”, разказ от него и видео с Ненчо Балабанов

 
С „Най-интересното от кутията за приказки” MissIs ви среща с хитови автори от проекта на Гери Турийска. След уникалния стил на Йоана Мирчева ви предлагаме друг колоритен автор – Никола Крумов.

На 4 ноември поредното издание на ”Пощенска кутия за мръсни приказки 18+” ще направи премиера на първата му книга в клуб в "малкото НДК"Негови разкази се четат всеки сезон в „Кутията” вече две години и са абсолютен хит в интернет. Преди да разлистим „Дневник от панелните блокове”, даваме думата на тази енигматична личност.


Никола, предупредиха ме, че сте сложен за общуване - спазвате пълна анонимност, не обичате да говорите по телефон, не показвате свои снимки... Защо така?
 
Причината за анонимността е отдавна ясна – в моите истории аз съм главният герой. Реших въображението на читателите да е водещо.
 
Роден съм в София, но живях по селата. Майка ми имала много тежка бременност и в болницата помолила едно друго момиче да ме роди. В крайна сметка обаче ме родила тя, но сестрите се объркали и ме разменили сам със себе си. Инак съм съвсем обикновен човек – работя, обичам шкембе чорба и футбол, харесва ми да се напивам с приятели и роднини, тача метъл музиката и да онождам, обожавам книги, в които мога да оцветявам (а и други), мразя телевизията, а ненавиждам хора, които нямат реална самооценка.
 
Живея в блок, псувам по задръствания, ям стара баничка и ме лъжат на бензиностанцията. Историята ми е хоби (както и хубавата ракия).


С жените винаги съм се разбирал, въпреки че изглеждам доста дърводелски (с леки нотки на рицар и полъх от англо-саксонска селска аристокрация). 


Вярно, че косматата ми външност изглежда вълнуващо, но представата на хората им е много по-интересна от реалността.

За телефона... телефонът е боклук, а снимки имам един чувал.
 
Какво ще кажете на хората, които не познават стила ви и за първи път ще се срещнат с вашата литература в дебютната ви книга?
 
Сборникът „Дневник от панелните блокове” съдържа буламач от лично мои истории, плюс няколко разказа от наблюдение и преки показания на приятели. Имам още 14 книги, но не съм ги написал. С премиерата се е заела издателката Гергана Турийска, чрез нейния проект „Пощенска кутия за приказки”. Стилът ми е динамично-битовистичен (с елементи на чорап) и се доближава до този на един познат овен.
 
Забавни истории се пишат доста по-трудно, за разлика от тъжните – така ли е и при вас?
 
За мен разлика няма.

Сядам с приятелките Бира и Цигара – почвам.


Каквото имам, излиза за под половин час (редакцията отнема поне четири). Изключението е, че при тъжните истории и разкази, първо трябва малко да се нагнетя, мислейки за починалото дете или човек, които съм познавал. Времето малко изкривява болката, но аз искам да се върна в момента, когато тя е била най-чиста.

Един от най-смешните актьори – Ненчо Балабанов споделя, че се смее на разказите ви дори седмица-две, след като ги е прочел. Как успявате да вкарвате хумор дори в най-тривиалните случки, които описвате? От кого сте се учил на писане?
 
Ненчо Балабанов е душевно болен (в добрия смисъл на думата). Голям талант и много се гордея, че той прочете на живо някои мои „творби.”

Хватката е, че съм чел книги, а те са изтрили част от тъпотата в главата ми.


Описвам случките, без да преувеличавам – истинското грабва. Историите реално са съвсем обикновени и непретенциозни. Понякога са събрани от няколко събития, но винаги са поднесени точно както аз съм ги усетил.
 
Дори, когато пиша от женска гледна точка, вмъквайки се в момичешкия ум, пак всичко е пречупено през моя характер. А това е така, защото

жените са неразгадаеми. Мъжът, който ще ги разбере един ден, трябва да владее уравненията на Айнщайн; да рисува като Моне; да обедини теориите на квантовата механика и гравитацията; да изиграе по-добре Робърт Де Ниро в „Добри момчета” и да е отличен хандбалист.

 
В разказите ви героите са със различни самоличности. Имате ли фаворит сред персонажите, които сте създал?
 
Не, това са събирателни образи. Всички познаваме продажни катаджии, лекари, управници... Аз не съдя никой, след като корупцията е дори сред нас, обикновените хора. Според мен,

в днешно време патриотизмът означава (освен всичко останало) и да не си корумпиран.

 
Коя е вашата най-смешна неописана история?
 
Че те са хиляди, но сега, като ме питате, се сещам за една:
 
Преди години в село бяха дошли англичани – хора на средна възраст. Семейството се установи, а ние ги поканихме на празник. Голяма веселба – роднини, приятели, дечори, пиене на маса под звездите. Английският джентълмен имаше мобифон. Тогавашната ми приятелка поиска да го разгледа – де сме виждали на село такива работи. Попита ме как да каже на английски, колко бил хубав телефона на господина. Аз тоя език мъчно го владея, но ми хрумна една страшна простотия. Тайно и казах на английски: „Сър, имате много хубав пенис”. И тя повтори с грейнали добродушни очи. Не може да си представите лицата на чужденците... Направо колабирах от смях. После ме хвана срам. Обясних ситуацията и се извиних 700 пъти, но това не помогна. Майка такъв селски шамар ми залепи, че половината ми синуси отидоха в колената. Девойката ме напусна – нямала сили да се разправя с идиот като мен.


Първият разказ от новата книга на Никола Крумов:
 

Баницата

 
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно.
 
Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Вземам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се.
 
Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми се свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят.
Вземам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло.
 
С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов.
 
Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), ще ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух.
 
Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото – 200-грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене.
 
Разделям криво-ляво корите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах.
 
Изгорен на две места, оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите, си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж, върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.

 
Ето една от култовите истории на Никола, четена от Ненчо Балабанов в “Кутията”

https://www.youtube.com/watch?v=qO21Sjb8tyY
 


Повече за Никола – на неговата фейсбук страница


Станислава Петкова
Снимки: личен архив
Сподели
Етикети: Случки / Видео / Интервю /
Коментирай
Покажи коментарите