Най-очарователният роман на Мамен Санчес

2017-03-12 13:02:56, публикувано от Камелия Петкова в / Музи / Книги

Откъс от "Каймакът на обществото"


Мамен Санчес покори сърцата на читателите с книгите „Щастието е чаша чай с теб“ и „Забранява се неверието в съдбата“. На 16 март излиза „Каймакът на обществото“, която мнозина определят като най-очарователния ѝ роман.

Мамен Санчес е родена през 1973 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.

Автор е на няколко романа, повечето от които бестселъри в Испания, а и у нас.
Героинята в „Каймакът на обществото“ току-що е завършила университет, дъщеря е на собственика на най-известното испанско светско списание. И мечтае да стане журналист. Израснала е сред елита на обществото, за който всяка седмица се пише по медиите.

Случайна среща в Париж води до първата значима задача в кариерата ѝ. Тя поема статия за годежа на неустоимия английски херцог Нелсън Ноланд и неговата прекрасна, но непоносима италианска годеница Тереза Троти ди Висконти.

Със съветите на майка си и баба си, и най-вече с подкрепата на сестра си, тя иска да се докаже като журналист пред баща си. За да успее, младата жена трябва да се справи със ситуации, които подлагат на изпитание принципите, професионализма и вълненията на непокорното й сърце.

„Каймакът на обществото“ е роман, който разкрива с хумор и остроумие недостъпния свят, за който обикновено четем в светските хроники.

Откъс

Баща ми бе възприел една теория, която беше чул отнякъде и която според него пасваше идеално на убежденията му: „В този делови свят – обясняваше той с леко разширени ноздри, знак, че говори по-скоро шеговито – има два вида предприемачи. На първо място, онези, които вярват, че по някаква свръхестествена космическа случайност децата им са дошли на този свят, надарени с удивителни заложби: изключителна интелигентност, вроденa прозорливост и талант или необикновени способности да осъществят успешно всеки проект, с който се захванат. – Тук той правеше драматична пауза, след което добавяше тържествено: – На второ място, това са предприемачите, които нямат деца“.

Следвайки тази философия дословно и изпълнен с убеждението, че сестра ми, брат ми и аз сме три феномена на природата, той си постави за цел да ни държи в течение на семейните дела и още от много малки ни въведе във вълнуващия свят на издателската дейност, като споделяше с нас ежедневните си грижи и изслушваше търпеливо предложенията ни.

Затова, когато навърших двайсет и две години, той изпълни най-горещото ми желание и ме изпрати в Париж като моден кореспондент на списанието ни. Издокарана с официален син костюм „Армани“ и с бележник в ръка, аз бях изпълнена с решимост да интервюирам най-великите модни дизайнери – Версаче, Валентино и Лакроа.

Придружаваше ме една пленителна херцогиня – интересна, стройна и елегантна жена, която в младостта си бе работила като модел на висша мода и бе завързала близко приятелство с всички световни модни къщи и най-вече с техните непристъпни творчески гении. Тя ми отвори вратите на най-изисканите кръгове и ми осигури място на първия ред, за да мога да съзерцавам невероятния спектакъл на модата в цялото й великолепие. Присъствах, запленена, на зашеметяващите ревюта, имах шанса да разговарям с някои от най-красивите жени на планетата и да се запозная със създателите на тези толкова възхитителни колекции.

В следобеда на последния ден седнахме да изпием по питие в бар „Хемингуей“ в хотел „Риц“ заедно с две много близки приятелки на херцогинята. Бяха приблизително на нейната възраст; много добре прикрити петдесет години, приблизително с нейното социално положение и приблизително със същото невероятно умение за лек и забавен разговор.

По-високата, омъжена за потомствен аристократ, беше англичанка, от онези, истинските, които могат да се катерят по генеалогичното си дърво до върха на британския небосвод и да изнамерят измежду прадедите си някого от онези крале, способни да затварят кралици в кули и да отсичат глави на огорчени любовници.

По-дребната, изключително симпатична и усмихната жена, имаше средиземноморски черти и по-конкретно – италиански. Беше словоохотлива, енергична и сърдечна. Представиха ми я официално като почитаемата херцогиня Ноланд, но тя настоя да я наричам Кара.

Приятелството ни започна спонтанно веднага щом херцогинята (моята) й обясни, че семейството ми притежава едно от най-известните списания в Испания. Италианката, която – както ни каза – имаше много приятели в Севиля, тутакси разпозна името на списанието и разпалено заяви, че харесва много изданието, чудесните неща, които публикува, кралиците и принцесите, които красят страниците му, разкошните приеми, толкова романтичните сватби... А после с въздишка изказа съжаление, че няма италианска версия, за да може да го чете на родния си език.

Отбелязах си мислено тази идея, за да я предложа на следващата работна среща, и я помолих да ми даде цялото си име и адреса си в Англия, за да й пращам редовно екземпляр от моето списание, макар и на испански.

- Херцогиня Ноланд, Ноланд Тауърс, Оксфордшър – издиктува ми тя толкова бързо, че едва успях да запиша данните, после се извини, че очаква важно обаждане в апартамента си, и се изкачи с елегантна походка по бялата мраморна стълба, застлана с килим в червено и златно.

Веднага щом се изгуби от поглед, другите две дами се наведоха поверително към мен.

- Кара е прекрасна жена – бяха единодушни и двете, – но мъжът й е пълна развалина. – В това също бяха единодушни. – И много ексцентричен. Говори се, че е пропилял цялото семейно богатство. И че са напълно разорени. – Последното моята херцогиня го каза на испански.

Херцог Ноланд явно беше голям особняк. Наследил титлата и парите от баща си, The late duke of Noland*, както го наричаше англичанката със старинното фамилно име, в средата на петдесетте и оттогава се отдал тялом и духом на двете си големи страсти – презокеанските пътешествия и екзотичните жени. Изкачил Килиманджаро и Еверест, стигнал до Северния полюс и обиколил Хималаите, изживял страстен роман с дъщерята на един воин масай, която обичал много, но не могъл да се ожени за нея, защото вече бил женен за дама от норвежкото висше общество.

Когато навършил петдесет, му открили сърдечно заболяване, което сложило край на пътешествията, но не и на бурния му любовен живот. На петдесет и пет се оженил за втори път за графиня от старинен род, собственичка на замък в Шотландия и с превъзходно образование, което се погрижила да предаде на единствения им син, Нелсън – привлекателен младеж, също особняк като баща си, който наскоро бил избран за президент на Оксфордското дружество за дебати и дори самият Роналд Рейгън присъствал на една от прочутите им сбирки.

- Кара е третата му жена – обясниха ми те. – Хвърли му око преди две години, на един прием в Балморъл, и се омъжи, убедена, че сключва изгодна сделка. Херцогът вече беше навършил осемдесет, имаше затруднено дишане, астма, кашлица, замъка на покойната си съпруга и двореца на рода Ноланд.

- И огромна черна дупка в банковата си сметка.

Така или иначе, херцозите Ноланд успявали да създават впечатление за привидно благоденствие, съответстващо на социалното им положение. Запазили ложата си в Аскот, прекарвали летата в Италия и никога не пропускали прочутите garden parties, на които понякога ги канела кралица Елизабет.

Източник: "Хермес"

Сподели
Етикети: Музи / Книги /
Коментирай
Покажи коментарите