Най-сетне се заобичах

2017-06-23 12:23:16, публикувано от Камелия Петкова в / Емоции / ОТличен опит

Велина Маринова MarVell за саможертвите и самозалъгването

Знаеш ли колко ми беше омръзнало да се правя на нещо, което не съм?
Да произнасям думи, които всъщност не мисля?
Да проявявам излишно благородство и все себе си да жертвам за ''благото'' на другите?
Да давам път на останалите, и после да се окаже, че просто съм гледала сеира им?

Знаеш ли колко ми беше омръзнало да пренебрегвам себе си? Да се оставям на последно място? Очевидно е, че малко съм се обичала? Да не кажа съвсем!
Знаеш ли колко трудно се заспива с мисълта, че ти предстои да вземеш съдбоносно решение... И дали е правилно или грешно, никой освен теб не може да прецени?

Една сутрин се събудих с ясното съзнание, че не мога да продължавам повече така! Кого лъжех? Никого, освен себе си. И се заблуждавах, че ми харесва.
В деня, в който се заобичах, в който позволих да грейне цялата ми неповторима същност, осъзнах, че враговете ми драстично ще се увеличат. Но това вече не ме притеснява.

Избрах да живея извън матрицата, да правя нещата по моя си начин и да се доверявам на вътрешните си усещания, и този избор, естествено си има определена цена.
Но никога, за нищо на света, няма да допусна някой да застава на пътя ми, да взема решения вместо мен и да се опитва да ме избутва в крайчеца. И на тези, които не ме харесват, ще кажа едно - че чувствата ни докрай ще са взаимни! 

Снимка: pixabay.com
 
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите