Нов еликсир от авторката на "Гръцко кафе"

2017-05-30 19:07:59, публикувано от Калина Антонова в / Случки / Музи / Личности / Книги

Стиховете на Катерина Хапсали, събрани в „През девет планини"

Господи, дал си ми всичко. 
Две очи, за да виждам зората. 
И уши, за да слушам Бах. Тихо. 
И ръце, за да спирам Земята. 
Нос – за ухание топло на питка. 
И уста – да целувам детето си. 
И крака, за да влизам във битки. 
Хладен ум за живота от делници. 
Но едно, Боже мой, не ми каза. 
И те питам открито, без страх: 
Със сърцето защо ме наказа? 
Да го сложиш в Човека е грях.

В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам – думи на радост и болка, думи на майка и любима.
Кротка, напоителна и нежна, тази поезия е за четене в спокойна нощ и в бурен ден. Тя съпровожда живота, не го превръща в неразбираема метафора, а го побира в песен.

Тези стихове могат да се четат и когато си сам, и когато си с някого. Могат да се пеят и шепнат. С тях можеш да кажеш и „добър ден“, и „сбогом“.
Многолика и търсеща, Катерина Хапсали е вложила в тях душата и ума си, откривайки вдъхновението си във вечното им противоборство.
Стиховете ѝ свързват с корените и дават простор, дълбаят зад видимото без насилие и претенциозност.
Женска поезия в най-истинската ѝ форма – сила зад кадифе, проста истина зад красива метафора.
 
С романа си „Гръцко кафе“ дългогодишният журналист Катерина Хапсали влиза устремно и в писателските среди. „Кафето“, както бързо става известно сред читателите, грабва наградата „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 г.
В момента Хапсали оглавява новото списание DIVA!, чието безкомпромисно мото гласи: „Истории, разказани със стил“. 


„През девет планини“ е нейната дебютна стихосбирка.

"Думите нямат нужда да бъдат обяснявани от своя родител", казва Хапсали.

"Авторът просто ги разбърква прецизно в своята нажежена глава и ги пуска във въздуха – да се оправят както могат. И те политат. За някои са вълшебен прашец, за други се оказват досадни полени…
Но думите имат свойството да се ориентират. Да намират пътя към читателите си. И веднъж излетели, не принадлежат вече на своя автор.
Стават ваши.
А вие знаете най-добре защо и кога те, думите, имат способността да ви развълнуват. И как. Само вие може да назовете трепета, който предизвиква във вас едно стихотворение.
Затова не обичам заглавията.
Оставям ги на вас, читателите.
Знам, че всеки би дал различно име на емоциите, които даден стих ще отприщи.
И това е чудесно!
Защото точно в момента, в който думите станат споделени и доизмислени по хиляди начини, истинската полифония на чувствата отеква в тях.
Единствената творба в тази стихосбирка, която си позволих да „кръстя“, е „През девет планини“. 

Неслучайно думите „през девет планини“ са прошепвани толкова често в любимите ни приказки. Защото сме свикнали красивото да е трудно достижимо, да е винаги някъде там – в далечината. И сме готови да дирим щастието, вперили поглед все напред и нависоко, отвъд хоризонта на ежедневието. През девет планини в десета, нали! Все си мисля, че ако не беше този порив да катерим вертикала на живота, голяма част от неговия смисъл щеше да остане невидим за нас. Но пък често иронията е, че след като пребродим деветте планини, откриваме щастието в собствения си двор…"

Подробности за премиерата на 31 май можете да видите тук.

Източник: "Колибри"
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите