Новите баби

2015-07-03 14:35:18, публикувано от Станислава Петкова в / Емоции / Деца и родители

Дали Мадона ще задължава внучето си да спи всеки следобед? По-скоро не!

Пейка в парка. Петдесетинагодишна жена с кок и очила в стил Коко Шанел пише на лаптоп и полюшва бебешка количка с крак. Бебето промрънква, тя му дава биберон, запява тихо парче на „Ю Ту” и продължава анализа си за постиженията на генното инженерство в последните години.

Август, къмпинг, плаж. Две дечица се кискат, зарити до уши в пясъка, докато баба им излиза от водата, влачейки сърф. И казва на мъжа си: „Догодина да ми купиш кайт, сърфа ще го дам на малките, вече ми е скучно с него.” Нищо чудно – жената е на 68 години и иска да пробва някоя новост. Има ли нещо неясно дотук?

Питам, защото някои познати, като Стела, живеят с объркани представи за бабите и дядовците. Твърдят, че свободата била нещо непознато за тях. Е, грешат. Защото новите баби нямат нищо общо с Маминка и Дедко. Те са родили децата си, когато са били на 25. И с тези деца се е случило същото или нещо приблизително. (Това е статистика. А че сега жените гледат да забременеят, след като отхвърлят 20-ина години стаж и се утвърдят в професията, не се брои. То е по-скорошна тенденция.)

Тъй че „бездната” между поколенията не е чак толкова огромна, а днешните баби по на 45–55 години са напълно в час с живота и спокойно могат да общуват пълноценно с тийнейджърите, ако, разбира се, въпросните тийнейджъри са достатъчно умни да търсят това общуване. Тези „баби” са минали доста неща: от „рапорт даден – рапорт приет” в пионерските лагери, през писане на рапорти в службата и писане на домашни заедно с децата, през безброй щури идеи, които са мечтали, но не са могли да осъществят, през еуфорията на 10 ноември и унинието по-нататък, та до днес. Тоест не са живели равно, сиво и еднакво с десетилетия – палачинката на личната им легенда се е обръщала доста пъти. И, да, те си боядисват косата, мажат се с кремове за заличаване на бръчки, задъхват се по стълбите, но не са отчаяни, обезверени и скапани създания, мислещи единствено и само какво да сготвят на внучето.

Наред със скандали, съкращения в работата и болнични операции са преминали през хиляди щастливи мигове, сред които не са без значение купоните с „Битълс”, катеренето до далечни хижи, танците до зори, любенето в кола, гледането на пиратски филми с кошмарно качество – да не ви изброявам всички моменти, в които са опитвали свободата. Те много добре знаят какъв е нейният вкус, наясно са и с цената й. Не са забравили какви са били терзанията на техните родители, помнят добре и противоречивите емоции на своите деца. Или казано с думите на лирическия герой на Павел Поппандов от „Оркестър без име”: „И ние сме яли бонбонки „Тик-так”, и ние сме пушили „Кент”.

Не, още не съм станала баба, но казвам „ние”, защото това чудо сполита хората ей тъй, както си седят и пишат текстове за „Жената днес”, стихотворения или анализи за генното инженерство. „Мамо, тате, запознайте се с Инчето. Говорил съм ви за нея. Много се обичаме, решихме да се женим, тя е в третия месец.” Това не е 2006-ата серия на „Дързост и красота”, това е житейска класика. Ако щете.

Вярна е максимата, че бабите обичат внучетата си повече, отколкото своите деца, защото внуците им връщат младостта. Но не е вярно, че тази любов се изразява само в грижи за това малките да са здрави и нахранени. Много майки също смятат, че комуникацията с децата им се изчерпва със стандартните въпроси за училището, яденето и прибирането в 8. Може да си млад и пак да си закостенял и консервативен човек. Тесногръдието и неумението да се справяш с проблемите на малкия човек не е от възрастта, а до характер, до ген и дух. И ако някой знае как се възпитават деца, това са бабите.

Моята баба беше най-добрата ми приятелка точно в годините, когато се чувствах най-самотна и неразбрана – около 16-те. С нея можех да си говоря, търсех съвети по любовни въпроси, по казуси, свързани с приятелство и предателство. Не ми и хрумваше да се допитам до нашите, защото баба олицетворяваше мъдростта – бивша учителка със снежнобяла коса, спокойна, плетяща дантелени покривчици до безумие. Тя все ми втълпяваше, че трябва да съм добра, смирена.

И чух във VIP Brother Дичо да проповядва същото. Сигурно от него ще излезе супердядо някой ден. Ще ми се да питам 17-годишния си син какво мисли по въпроса, но го няма – отиде да кара ски на Мальовица. С баба си.

Източник: jenatadnes.com

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите