Притча за любовта и кехлибара

2017-04-25 12:59:16, публикувано от Камелия Петкова в / Емоции / Любов и секс / ОТличен опит

Когато две жени обичат един мъж... От Пепи Гърбучева 

Две жени обичаха един и същи мъж. Две жени - толкова различни и същевременно толкова еднакви. И двете бяха като огнени стихии и като ледени езера.

Едната обичаше тялото му, а другата - душата. 

Едната беше като пролетта - луда, дива, променлива, но очарователна и уверена в себе си. Беше като разцъфващите люляци ...стихийна, дъждовна, цветовете й бяха като на разпъпилите ябълкови и вишневи дървета. 

Другата беше тиха, нежна, деликатна, но знойна и топла. Приличаше на юлска нощ и носеше със себе си хиляди опияняващи аромати... и също така очарователна и неустоима.
Цветовете ѝ бяха ярки, обагрена в оранжево и жълто.

Едната беше като синьо-златен изгрев - другата като виолетов жежък залез.
И двете го обичаха. Лудо! Безумно!

Отдаваха без остатък сърцата си, без да разберат че веднъж влязъл там, той ще ги разбие на милиони - милиони парченца. Ще ги изтръгне без жал и ще ги понесе със себе си.

Приличаше на кехлибар - омайваше очите с топлия си цвят, но отвътре оставаше студен и недокоснат. Врязваше се в сърцата им всеки път и ги трошеше на отломки. Отломки, които дълго време щяха да се носят във времето и пространството, без да могат повече да станат едно цяло. След като той си отиде от тях едната го вплиташе в картини, а другата в стихове.

Дали ръката му не диктуваше вътрешния порив и на двете? Толкова ли дълбоко беше заседнал в тях?


Но, неизбежно, един ден пролетната стихия и лятната магия се срещнаха. И всяка една видя в другата него. На едната беше взел душата. На другата - тялото. Беше смесил цветовете им в невиждани нюанси. Мило и състрадателно двете си подадоха ръка. Сякаш се познаваха от години и сякаш знаеха горчивите си болки. Толкова различни. И толкова еднакви!

Пепи Гърбучева
Снимки: pixabay.com
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите