Списъкът, който спаси брака ми

2015-08-22 15:54:25, публикувано от Слава Зарева в / Емоции / ОТличен опит

Това е една история, която ще ви покаже, че при дълбоки конфликти в семейството разводът не е единственият изход

 
Отлагах това решение до последно. Но все пак денят настъпи. Веднага след като мъжът ми Бил излезе за работа, аз събрах багажа, взех двегодишния ни син под мишница и напуснахме семейното ни жилище. Отидохме при моите родители. Майка ми ни посрещна и ми обеща, че с баща ми ще ни помагат във всичко.
 
"Но до този момент, в който окончателно ще се разделиш с мъжа си, те моля да изпълниш една моя молба", каза мама. Тя сложи пред мен лист хартия, дръпна в средата една вертикална черта отгоре до долу. Помоли ме в първата импровизирана графа да напиша нещата в Бил, които ме дразнят до такава степен, че просто повече е невъзможно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша положителните му качества. Знаех, че вторият списък ще е мнооого по-къс.
 
В общи линии знаех какво ще напиша в първата колонка:
 
Бил непрекъснато разхвърля нещата си навсякъде.
Никога не казва къде отива.
На масата смърка шумно и се държи неприлично.
Никога не ми подарява хубави подаръци.
Той е небрежен и доста стиснат.
Никога не ми помага с домакинските работи.
Вечно мълчи и не общува с мен.
 
Този списък стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова чудовище под един покрив.
 
Cъс самодоволна усмивка казах на мама: "В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, така ли?" Но тя ми отговори, че и така си знае кои са му силните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, възникващи при проява на всеки от недостатъците му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво точно съм направила аз в отговор на поведението му.
 
Това беше по-трудно. Изобщо не очаквах да стане дума и за мен. Но знаех, че няма да ме остави на мира, докато не изпълня и тази част от заданието. Така че започнах да пиша.
 
Какво правех аз в отговор на дразненията?
 
Гневях се.
Крещях и плачех.
Беше ме срам да съм до него.
Играех го мъченица.
Исках да съм се омъжила за някой друг.
Смятах, че заслужавам повече.
И въобще, той не е достоен за мен.
 
И този списък стана безкраен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по вертикалната линия. Накъса частта с недостатъците на Бил и я хвърли в кофата. Подаде ми списъка, който се отнасяше за мен и каза: „Вземи този списък, върви у вас и помисли върху него днес. Детето нека остане при нас. После ела и ако твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с баща ти ще те подкрепим безусловно."
 
Върнах се у дома и погледнах парчето хартия. Без първата част с недостатъците на Бил, "моят" списък изглеждаше страшно. Лъснаха черно на бяло всичките дивотии на ужасното ми поведение, цялата същност на деструктивните ми постъпки. Разбрах колко глупаво съм постъпвала през всичкото това време. После се замислих за качествата, които ме дразнеха у мъжа ми. Осъзнах, че в края на краищата не е имало нищо чак толкова страшно, нараняващо и непростимо. Бях толкова сърдита, че дори не забелязвах колко съм случила на мъж – той беше добър, не идеален, но добър човек.
 
Върнах се в рода на родителите ми. Удивително! Колко по-различна беше реакцията ми към същата ситуация. Чувствах спокойствие и благодарност. Преди пет години обещах пред олтара, че ще съм с мъжа си в богатство и в бедност, в болест и в здраве...докато смъртта ни раздели. Ужасих се колко лесно бях готова да променя живота си и да оставя детето си без баща до себе си. Само заради дреболии и минутен гняв.
 
Когато Бил се върна от работа, ние със сина ни бяхме в къщи и го чакахме.
 
Бих искала да кажа, че Бил се е променил. Но не, той не се промени. Продължаваше да си прави нещата, които ме дразнеха. Но аз промених отношението си към постъпките му. И до ден днешен съм благодарна на майка си, която спаси брака ни с мъдрия си съвет.
 
Когато Бил стана на 49 години му поставиха диагноза "болест на Алцхаймер". Наложи му се да напусне работата си на преподавател. Аз се грижех за любимия си мъж. И когато синът ни попита: "Мамо, какво ще правим, когато тате вече няма да ни познава?", аз отвърнах: "Ще го запомним като любимия ни баща и мъж, ще помним всичко, на каквото ни е научил и ще помним как ни е обичал."
 
Беки Зербе е била омъжена за Бил 29 години.
 
Източник: highviewart.com, Todayschristianwoman.com / Превод: Spisanie8.bg
Снимки: Shutterstock, pinterest.cоm
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите