Съдбата на първата жена, описана от авторката на "Савската царица"

2017-02-02 12:10:25, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Книги / Интервю

Интервю с Тоска Лий за новия ѝ роман
 

Тоска Лий е родена в Роанок, щата Вирджиния. Дължи екзотичното си име на баща си, който е от корейски произход и който я кръщава на любимата си опера на Пучини.

Като дете Тоска е свирила на пиано и се е занимавала много сериозно с балет, докато тежки травми я принуждават да се прости с мечтата си да стане примабалерина. Тя завършва английски език и литература в Смит Колидж, Масачузетс, и международни икономически отношения в Оксфорд. Тоска започва да пише професионално през 1992 г. като съавтор на две книги по компютърни игри. Междувременно се явява на конкурси за красота и печели титлите Мис Небраска Америка 1996 г., Мисис Небраска САЩ 1998 г., като същата година става първа подгласничка на Мисис САЩ.

Титлите ѝ са обвързани с много социални ангажименти и дейно участие в благотворителни кампании. Въпреки огромната си заетост, Тоска не се отклонява от основната си цел – да пише романи. Тя се оттегля от света на конкурсите и модата и се отдава на проучвания и писане. Заглавията от поредицата, написана в съавторство с Тед Декър, стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Същият успех спохожда и самостоятелните й романи – „Адам и Ева“, „Юда“, „Савската царица“. Тоска Лий бързо се утвърждава като автор с богато въображение и лиричен език, а запазената й марка стават противоречивите исторически личности.

Авторката живее в Небраска със съпруга си и четирите им деца. Обича историята и теологията, а любимитеѝ занимания са готвенето и пътешествията.

За книгата

Древните писания разказват за жена, сътворена от реброто на първия мъж. Ева – името ѝ се превръща в олицетворение на изначалната женственост и символ на пагубното неподчинение.

С първия си дъх Ева се озовава в райската градина. Очите ѝ срещат синия взор на Адам, който изгаря от нетърпение да опознае изпратената му спътница. Всичко е съвършено – като самите тях, до деня, в който Ева взема съдбоносното решение да отхапе от забранения плод. Последвалото прогонване от рая променя съдбата на целия човешки род. В новия свят Адам, Ева и потомците им ще изпитат и неволи, и радости, но никога няма да изгубят надежда, че ще се върнат при Създателя.

Историята им е колкото позната, толкова и обвита в легенди и мистерия. Сега обаче първата жена разказва съдбата си, отхвърляйки векове наслагвани погрешни представи. От рая до изгнаничеството, от безсмъртието до кончината на Адам, историята на Ева от зората на човечеството трогва с дълбока емоционалност и горчива мъдрост.

Искам хората да разсъждават, да поставят под съмнение наложените ни модели

 

 

Кога разбрахте, че искате да станете писателка?

Винаги съм обичала да чета, но когато в гимназията прочетох „Мъглите на Авалон“, бях завладяна от идеята да се създаде толкова вълнуващ свят, в който се потапяш изцяло. Исках и аз да се науча да пиша такива истории, които пренасят читателя в друго време и на друго място.

От какво друго се интересувахте в гимназията? Каква бяхте като тийнейджърка?

Странна, ако трябва да се опиша с една дума. Интересувах се от класическа музика и балет, а всички около мен се вълнуваха само от спорт. Трудно се вписвах.

И все пак момчетата сигурно са ви харесвали. Имате титли от конкурси за красота...

По-скоро преписваха домашните от мен, отколкото да ме канят на срещи. В тийнейджърските ми години не беше готино да си от смесена раса, а идеалът за красота беше синеока блондинка със спортна фигура като Кристи Бринкли. А и конкурсите дойдоха по-късно. Вече учех в либералния феминистки Смит Колидж, който се гордее с възпитанички като Нанси Рейгън и Барбара Буш. Нашият випуск носеше тениски с надпис: „Трябва да има по-добър начин жена да влезе в Белия дом“.
Вече разбирате защо идеята за конкурси за красота изглеждаше глупава, направо немислима. Но аз се запалих да участвам, исках да видя дали ще се справя. Честно казано, нуждаех се от доказателство, че съм привлекателна.

Как се възприе това от околните? В крайна сметка помирихте ли двете идеи за красота и интелект?

Някои от колежанките сметнаха, че това е неподходящо занимание, защото противоречи на концепциите на феминизма. За мен обаче феминизмът не се изразява в равноправието или равното заплащане, а във възможността жената да развие пълния си потенциал по отношение на интелект, духовност и женственост. Сама да решава дали да прави, или да не прави дадено нещо.

Какво доведе до прехода от конкурси за красота към писане на книги?

Вече имах две заглавия в съавторство зад гърба си, когато започнах да се явявам на конкурси за красота. Покрай титлата Мис Небраска Америка 1996 г. имах 60 ангажимента, свързани с благотворителност и обществени прояви. Писането остана на заден план, но получих ценен опит, който впоследствие ми помогна в консултантската работа. Давах много интервюта, а това сега ми е от полза в медийните изяви и срещите с читатели. Освен това успях да набера доста средства за борбата против рака на гърдата. Когато обаче станах първа подгласничка на Мисис САЩ 1998 г., осъзнах, че трябва да се заема с нещо ново. В моя случай, с една позабравена мечта – писането. Тогава създадох първия си роман – „Демон“.

Защо избирате за главни герои противоречиви образи от древната история и митология?

Първо, защото робуваме на вече утвърдени представи за тези образи. Второ, често забравяме, че постъпките им са продиктувани от норми и мироглед, доста различни от съвременните. Искам хората да разсъждават, да поставят под съмнение наложените ни модели, да се опитват да се поставят на мястото на другите.

Известна сте с пространните и задълбочени проучвания, които правите за книгите. Имате ли изграден начин на работа?

Проучванията са съществена част от писането. Използвам всички възможни източници: интернет, библиотеки, документални филми, разговори с експерти. Накрая отсявам основното и най-любопитното, стараейки се да не затрупвам читателите с твърде много информация.

Какво обичате да правите в свободното си време?

При четири деца у дома отговорът е: да спя. В малкото свободно време покрай писането, консултантската работа и семейството не пропускам тренировката си по пилатес за нищо на света. Освен това обичам да готвя, да ям (бекон), да чета книги, да ходя за риба (но да не я чистя след това). Пътешествията са голямата ми страст.

Източник: "Хермес"

 

 


 

Сподели
Коментирай
Покажи коментарите