Весела история на Георги Мамалев с Георги Парцалев

2018-05-03 16:38:40, публикувано от Камелия Петкова в / Случки / Музи / Книги / Личности

Из новата книга "Усмихни се, човече!"

 
След десет години на екран с „Клуб НЛО“ и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти.
В „Усмихни се, човече!“ Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил метеоролог и главен градинар. А също кой бивш министър му е правил гипсов бюст, как е партнирал на мечка, лъв и две магарета, както и защо винаги ще свързва раздялата със социализма със стриптийз.


В "Оркестър без име" с Катето Евро

Усмивка – това е думата, която свързваме най-често с Жоро Мамалев. Зърнем ли го, тя неизбежно се появява на лицата ни. Откакто петгодишен играе в спектакъл под режисурата на дядо си Георги, той не спира да радва публиката. Познаваме го като Гошо от „Оркестър без име“, капитан Мортимър от „Последни желания“, принц Алфонсо от „Тринайсетата годеница на принца“, Керкелезов от „Господин за един ден“, злия маг от „Патилата на Спас и Нели“ и още, и още...

Независимо дали разиграва скеч в селско читалище, дали прави телевизионно шоу или участва в Шекспирова пиеса, той винаги приковава вниманието. А популярността му потвърждава още веднъж, че смехът наистина е сериозно занимание.
Георги Мамалев е роден в село Мамарчево. Родителите му го изпращат да учи в Механотехникума в Ямбол, но възможността България да се сдобие с най-смешния техник в света е пропиляна – организмът му категорично отхвърля задачите за басейни и тайните на механиката. За киното го откриват режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева – още докато кандидатства в Театралната академия. Мамалев е приет в класа на Апостол Карамитев, но съдбата определя за негов учител Енчо Халачев. След дипломирането младият актьор е изпратен в Народния театър, после идват щастливите срещи с Тодор Колев, формация „Иръпшъните“, култовия „Оркестър без име“, още филми и пиеси, „Клуб НЛО“ и… първата книга.
 
Тя е написана в съавторство с  Весел Цанков и излиза в популярната поредица „Любимци на публиката“. 
Дали това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към „Усмихни се, човече!“: „…Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“
 
 
Откъс от книгата на Георги Мамалев „Усмихни се, човече!“
 
Из „Весели и поучителни истории с Георги Парцалев”
Както споменах вече, снимахме „Тринайсетата годеница на принца“ (1986) в Германия, и то в замъци в Кемниц. През 80-те градът се падаше в „нашата“ част – ГДР, и се казваше Карлмарксщат.
Аз играех принц и затова ми направиха няколко портрета. Единият от тях беше двуметров, на него ме изобразиха с меч в ръката и с кон наблизо. Ще трябва да го потърся в Киноцентъра, дано да го пазят. Мисля да го сложа в Народния театър на стената срещу вратата на асансьора.
Боряна Пунчева ми беше годеница във филма, по-късно тя стана режисьор на телевизионното шоу „Клуб НЛО“ и правеше много хубави клипове на песните ни, чудесни предавания. Зрителите още се забавляват, когато ги повтарят.
 Част от актьорите, ангажирани за филма, спяхме в стария хотел на Кемниц, открит през 1936 година – импозантен, с дебели каменни стени. Останалите бяха отседнали в нова сграда, типово строителство, имаше ги във всеки окръжен град и у нас. Бате Георги Парцалев, с когото се познавахме добре покрай участията ни в концерти, турнета, филми, телевизионен театър и предаванията в БНР, нямаше късмет с настаняването.
В „Тринайсетата годеница на принца“ той играеше баща ми – краля, и понякога идваше да ни навести в стария хотел. Един ден Парцалев пак дойде и ни завари да си говорим във фоайето – аз, Велко Кънев, Иван Григоров и Павката Поппандов. Поинтересува се как сме и продължи:
– В моя хотел не е особено интересно. Един от организаторите донесъл от България щайга домати и сега всички са се събрали да ядат. Викнаха и мен: „Другарю Парцалев, елате!“. Как не! Ще седна аз да ям домати! Вие защо не бяхте на моя рожден ден?
Седмица преди това той беше станал на 60. Обяснихме му, че по това време сме били на снимки и затова не сме могли да го уважим.
– Ааа, добре, значи ще трябва да почерпя!
Бате Жоро умираше да гощава другите и се обиждаше, ако някой поиска да плати сметката. Беше известен в това отношение – много ларж, готин човек.
Вечерта наистина седнахме на неговата трапеза, а на другия ден продължихме да снимаме. Изведнъж видях Парцалев да сърба бульонче от тези, които се приготвят с вряла вода.
– Бате Жоро, ти нещо на диета ли си?
– Ами, диета. Нали почерпих и отидоха командировъчните, та сега гледам по-лекичко да минавам.
А ние четиримата смятахме, че той, като е Парцалев, са му дали повече и няма проблем да плаща сметките. Сега какво да направим?!
Помислихме си, че ако просто съберем пари и му ги дадем, бате Жоро ще ни вдигне огромен скандал. Дали да не помолим друг човек да му ги предаде? Но кой? Решихме, че ни трябва помощта на режисьорката Иванка Гръбчева – ще съберем пари, двамата с директора на продукцията хер Вайс ще извикат Парцалев и ще му кажат, че му отпускат допълнителни командировъчни. Ваня обаче каза:
– Вие пък като че ли имате много пари…
Не знам какво говориха с хер Вайс, но след няколко дни бате Жоро цъфна пред нашия хотел.
– Получихте ли вторите командировъчни? Какво правите, къде са останалите?
Казах му, че чакам разговор с България, и се скрих в стаята. Другите също си намериха оправдания – кой болен, кой има нещо да върши, кой се забързал за среща с приятели. Парцалев се разочарова.
– Еее, ми нищо не става от вас! Тъкмо дойдох да почерпя! Ще ви дадат и на вас допълнителни командировъчни, да знаете, но започнаха от по-известните.
Велик!
 
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите