Бившата съпруга на Кольо Карамфилов: „Като млади имахме крайна любов“

2014-05-19 07:38:15, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Интервю
Художничката Ина Дамянова за „семплата прекрасност на неговите щрихи“, за медитацията, фокуса с изчезването, приключването, започването, любовта и знаците на съдбата

  За изкуството на Кольо Карамфилов, който си отиде от този свят едва на 50 - Бог да го прости!, заимствам определението, дадено от неговия син, поетът Росен Карамфилов. Няма какво да се добави към „семплата прекрасност на неговите щрихи“: и в рисуването, и в сценографията, и в пеенето, и в приятелството, и в писането, и в правенето на фокуси… Ех, Кольо! „Кольо е в душата ми , никога не си е тръгвал и винаги , ще има място за него“, казва Ина Дамянова. Час преди откриването на неговата посмъртна изложба в Софийска градска галерия (тя ще бъде открита до 1 юни), седим с Инката пред едни жасминови чайове и си говорим за отсъстването и присъствието му в живота на толкова хора… „Осъзнах, че Кольо е ничий , той е на всички които имат споделена част от живота си с него. 4 месеца, откакто почина, а боли и сигурно това е нещо, което остава завинаги. Бях на невероятна медитация, която ми помага да мисля по нов начин… Помолих се на сърцето си да спре да тъгува, да изпитва вина, да бъде разочаровано и самотно. Пожелах си да може с любов да изпрати духа на скъп човек. Сега е по-спокойно и чисто всичко.“ Ина живее в ателието му. Сдобиват се с това ателие един месец , след като се развеждат преди 10 години. Сега тя преобразява обстановката там в своя, но така, че да има част и от Кольо, неговите рисунки. Това й се отдава добре, защото Инката е умел творец. Тя работи с нови форми в изкуството в областта на интериорния и графичния дизайн, скулптурата и керамиката. Използва различни материали и изразни средства, създава оригинални арт решения и декорация, авторско осветление, бижута уникати... Сега се е вдъхновила от работата си с един завод за целулоза, създава произведения от преработена хартия, което се вписва идеално в еко стилистиката, която Ина преследва в изкуството си и в живота. Тя отдавна прави много в тази посока, и превръща рециклирани материали и боклуци в хартиени пластики, мебели и лампи. Можете да ги разгледате на http://www.facebook.com /l/NAQFgfFUpAQG39QroDKS9ZxsgHbtcXQVlZr4I9t_lgp7fYw/www.inadamyanova.com Най-новите й работи ще видим в нейната следваща изложба на 16 юни в столичната галерия „Ракурси“, но дотогава има време. Сега сме се упътили към вернисажа на изложбата в памет на бившия й съпруг и вечен приятел, Кольо К. С картини, събрани от приятели и колекционери. Кольо още преживе обяви, че приключва с рисуването. На рождения си ден - 7 декември 2013 г., откри изложба и каза, че е последна, това беше една горяща изложба и в буквален, и в преносен смисъл. Нещо като неговото любимо жертвоприношение и унищожение, финал на някакъв житейски етап. Приемам го като знак на съдбата. Сякаш предчустваше - отиде си само след месец. А аз си мисля, че той така се сбогува с всички. Казваше, че иска да започне нещо съвсем ново – филмът „Прозорецът на Йонеско“, който му е голяма мечта от много отдавна, искаше да прави сериозно, сложно кино, но беше някак минорен, тъжен… мисля, че душата му не издържа на самотата. Денят, в който почина, (12 януари) се чухме по телефона, уговорихме си среща да се видим след няколко дни. Щеше да дойде от село Садово, където живееше напоследък, до София, но така и не стигна дотук… Звучеше спокойно, каза, че е добре, и че показателите са му добри, но нещо ме човъркаше и никак не бях спокойна. После ми се обадиха...." Очите на Ина са пълни със сълзи. Обича го по нов начин, приема, разбира и харесва любовта на Кольо с актрисата Лиза Шопова - неговата втора съпруга. „Не познавам Лиза, но ми е симпатична и вярвам, че Кольо е имал щастие и прекрасни моменти с нея. Както и с мен. Ние имахме изгаряща любов – когато се запознахме, аз бях на 19, той на 28. Уж сме различни, а много си приличаме, не можем да живеем спокойно, разумно, да сме по-умерени в чувствата.“ Ина е щастлива, че тази тяхна любов се материализира в Росен, който скоро ще навърши 21, а вече доказва уверено, че е наследил не само чертите на баща си, но и огромния му талант да пише. След втората му стихосбирка „Стереотишина“, която вече взе няколко литературни награди, Росен пише нова книга, с разкази. „Сега и аз опитвам да се променя. Сигурно ще прозвучи клиширано, но ми помага йогата, аюрведичното хранене и философията на будизма. Ортодоксът ме вълнува, но будизмът е повече в душата ми. Опитвам се да отворя сърцето си и да приема всичко, включително и себе си, и да бъда благодарна. Дори на погребението се опитах да се шегувам: с актьора Христо Мутафчиев – първият мъж на Лиза, си говорехме, че Кольо много обичаше да прави фокуси, и че успя да направи най-големия си фокус – този с изчезването… “ Галерията е претъпкана с приятели. Гледаме сбирката от картини, пълни със сърца, очи, криле на птици. Мервам режисьора Сашо Морфов, драматурга Елин Рахнев и приятели... само Кольо липсва – да се изтъпани отпред, да запее парче на Армстронг, и да каже: „Дано да събудим истински,такива каквито сме. Да кажем на човека до себе си, че го обичаме или да го духа... Да си изчистим къщата или да си съберем багажа.Да имаме радостта или смелостта да преживеем един абсолютен и истински ДЕН!!!" Станислава Петкова
Сподели
Етикети: Случки / Интервю /
Коментирай
Покажи коментарите