Носиш ли червена шапка в Перу...

2014-01-27 12:06:04, публикувано от Слава Зарева в / Мода / Приключения / Как / Стил / Места

Журналистите-пътешественици Румяна Николова и Николай Генов тълкуват символиката на тоалетите и цветовете 
 

С колоритни описания и снимки!


Някой може ли да обясни защо хората, които сме се самоопределили като цивилизовани, така упорито се придържаме към унилата сиво-кафяво-черна зимна униформа? Потопени в тази монохромна картина, все по-често си припомняме жизнерадостната пъстрота на традиционното облекло на различни етноси, сред които ни е отвеждал пътят”, разказват Румяна Николова и Николай Генов.

Те са журналисти, фотографи, пътешественици, обиколили целия свят, и автори на много книги, сред които „1000 страници България”. Днес колоритното семейство разказва за символиката на цветовете в тоалетите на етноси от Южна Америка. Пътешествието дотам е описано в книгата "Спирки под Южния кръст".


„В Перу са характерни плетени пъстри шапки, покриващи и ушите, както и плетеното пончо, типично за тези земи. Край езерото Титикака (на границата между Перу и Боливия) пък осъзнахме две важни неща.


Първото е как човек може да постигне универсалната мечта - да има собствен остров - като си го направи сам от плаващи чимове от тръстика. Осъзнахме и че облеклото, когато също си го изработил сам, може да изрази личността ти и статуса ти в общността, но и да направи живота ти по-цветен. Не само в буквалния смисъл. Обитателките на Амантани (естествен остров в Титикака) носят разкроени фусти, бели извезани блузи и черни шалове с пъстри бродерии, които сами майсторят.


Жените на тръстиковите острови Урос също са много изкусни в ръкоделието. И те обичат ярки набрани поли, а върху тях обличат къси жакети с бродерии и апликации.


На остров Такиле – той също е в Титикака, колкото по-важен е поводът, толкова повече са фустите, които жената слага под набраната пола. Начинът, по който тя носи големия си шал заметнат, а също така украсата му от разноцветни помпони, както и знаците, които дава с тях, са много по-ясни от всякакви словоизлияния.

С въртенето или поклащането на помпоните, момичето казва „да” или „не”, цветовете им говорят за душевното състояние на притежателката си, а тоновете на полите – за статуса. Ярко червени са фустите на момите, на омъжените жени са тъмни. Красноречив е и езикът на шапките, които мъжете на този остров си плетат плетат сами. Ето кратък речник на местните „идиоми”: Ако срещнете някой с червена шапка, значи е женен.

Ако е оплетена от бяла и червена прежда, гледайте внимателно как я носи мъжът. Преметнал ли е дългия й край назад, значи е самостоятелен и сам се издържа – екстра кандидат за жених! Ако краят е прехвърлен настрани, ергенът още живее с родителите си и трябва да се позамислите.


Ежеседмичният пазар в Писак (село, близо до Куско в Перу)е истинско дефиле на живописните традиционни одежди. Полите са богато бродирани, но май цялото си неизчерпаемо въображение жените са вложили в украсата на главите си.
Тези, които не носят някои от многобройните традиционни модели шапки, са поръсили косите си с цветя или разноцветни конфети. А за шапките може да се напише цяла студия! Освен познатите различни по големина бомбета и сламени капели, има високи бели цилиндри с черна панделка, обшити с ширити, наподобяващи легенчета с обърната си нагоре периферия. А също и чадъроподобни, с висящи от периферията мъниста и какви ли не още.


Навсякъде из Перу и другите страни на Южна Америка жените са открили колко много функции може да изпълнява правоъгълно парче плат с подходящи размери. Най-често те си го тъкат сами в любимите на този континент жизнерадостни краски и според случая го използват като шал, торба за пазар, раница за дете или... агънце!  

Румяна Николова
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите