Фотографиите-картини на една актриса

2015-11-21 11:19:17, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Интервю

Живка Донева: „Снимам с душа и във всичко, което правя, търся забавление”

 
Забавлението, вицът, интересният подтекст – те са в центъра на света, който завихря Живка Донева, дъщеря на прочутия наш аниматор и карикатурист Доньо Донев. Затова и в нейните фотографии има нещо повече от красива гледка и хубав пейзаж; в тях има хумор и намигване.


„Не съм фотограф, а актриса, но обичам да запечатвам света така, както го виждам – веднъж усмихнат, веднъж тъжен, веднъж сив, веднъж цветен.
Вдъхновение има навсякъде около нас, важното е всеки да си го открие за себе си.
Обичам да снимам усмихнати хора, защото те, според мен, са на изчезване. А човек трябва да се забавлява. Това е най-важното!”
 
 




Какво те забавлява в телевизионния дублаж? Гласът ти е по-известен от твоето лице – дублираш Дженифър Анистън в „Приятели”, Лена Улин в „Наричана още”. Кои са най-интересните неща в твоята професия?
 
Ами самото забавление, то продължава вече над 26 години. Ако престана да се забавлявам, със сигурност ще престана да се занимавам с това.
Попаднах в дублажа на шега, но ето, че това се превърна в постоянно занимание. Харесва ми тази работа, срещите с прекрасни хора, интересни филми и съдби. Всеки път е различно и ново.






Участвала си в игрални филми и в театрални постановки, и най-вече в куклени пиеси, а си и режисьор на куклен театър - кое изкуство те вълнува най-много?


Признавам си, че най-голямата ми любов си остава кукления театър. Засега сме малко разделени, но знам, че скоро пак ще се срещнем с него и пак ще се забавляваме. Шестте ми години работа в Пловдивския куклен театър са най-вълшебните в моя живот. Прекрасни колеги, незабравими спектакли и невероятни спомени: Нина Сивинова, Мария Лазарова, Панайот Добрев, Слави Маленов, Маргарита Апостолова, Силва Бъчварова, Петър Цанков, Васил Апостолов, Петър Пашов и Жени Пашова... Какви имена само! За мен бе чест да работя и да живея с тях, благодарение на тях продължих в кукления театър и като режисьор.
 


Играла си с Катя Паскалева в „Мъже без работа”, с Мария Каварджикова в „Нощна тарифа” – какво си спомняш от работата с тези тези страхотни актриси?
 
Много малко, за съжаление... Киното е далеч от мен. Като дете попаднах във филма „Мъже без работа” на режисьора Иван Терзиев. Бях само на 11 години. Може би по-сериозна работа имах в „Нощна тариха” на Сергей Комитски, като студентка последна година. Така и не разбрах какво хареса в мен и защо ме избра за главната роля.
Много усмивки, сълзи и най-вече – уроци.
 
Повече съм снимала за телевизията. Попадането ми в детска редакция при БНТ е голям късмет, участието ми в предавания и детски филми като „Лексикон”, „Обаче”, „Приказки”, „Мускетарят с маратонки”, „Усмивка за 100 лева” и други... незабравимо е!
 
Работата ми с режисьорите Зоя Касамакова, Кремена Здравкова и Ели Пеева си е професионален урок, за който дължа много и на прекрасния Румен Николов, невероятен човек и творец – човекът-усмивка!

Разказваш за своите учители и колеги, но моля те, сподели повече за уроците от своите родители. Баща ти е прочутия художник Доньо Донев.
 
Искаш да разкажа за баща си? Не мога! Той е Вселена, необятна личност... На него и на моята майка дължа това, което съм.

Късметлийка, че съм го имала до себе си. Много ми липсва и все по-често го усещам в дъщеря си – тя носи много от тях в душата си и е най-верният ми компас в живота.

Усмивки от старите ленти - Живка и Доньо Доневи преди повече от половин век

Знам, че бисерчето, което носеха в себе си моите родители, са го предали и на нея, радвам се, че продължава да открива света по начина, по който се е учила от тях – с усмивка и смело напред!
 
Станислава Петкова
Снимки: личен архив
Сподели
Етикети: Случки / Интервю /
Коментирай
Покажи коментарите