Стаси Кара и повикът на щастливата случайност

2014-01-09 08:42:34, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Музи / Интервю / Кино и TV

Известната кино журналистка забърква четири трийсетгодишни жени в криминални сюжети. Как, защо, има ли щастлива случайност?  


Станислава Кара е родена през 1983 г. в София. Завършва Испанската гимназия, после „история на изкуството” и „международна журналистика” в Лондон. След като няколко години обикаля Колумбия, Индонезия, Кабо Верде, Украйна, Русия, Египет и Индия, се връща в България и започва работа в телевизия като продуцент и водещ на сутрешен блок. Станислава поддържа и блог stasykara.tumlbr.com., следящ най-интересното от света на киното и телевизията.

Миналата година е забележителна за нея: Стаси навършва 30, запознава се с куп холивудски звезди начело с Кевин Спейси и издава дебютния си роман „Фалшът е начин на мислене“ - приключенска история, посветена на страстта й към пътешествията и изкуството.

Тази година също започва силно за писателката - с новия й роман, който излезе току-що от „Сиела” - „Повикът на щастливата случайност“. Щастлива случайност?

- Стаси, и двете знаем, че няма случайни неща. Или за теб има? Как ти хрумна сюжетът, заглавието?

- Хрумна ми от личните ми впечатления за самата мен и моите приятелки, започвайки „нова възраст“. Заглавието дойде от това, че събитията, които описвах, пасваха много добре на значението на английската дума serendipity. Тя е не само щастлива случайност, а нещо, което те изненадва в живота и го променя в повечето случаи. Когато започнах книгата, пишех друга история, и мислех тя да е вторият ми роман, но тази я измести и бързо оставих другата. Тя в някакъв момент ще стане трета книга, но точно сега исках да разкажа тази малко „по-женска“ история.

А сюжетът е следния: Навлизането в трийсетте години може да е плашещо за всяка жена, особено когато тя се чувства незадоволена от живота си до този момент и живее в огромен град като Лондон. Вероника е една от тези жени. С неясна кариера, многократно разбивано сърце и банкова сметка постоянно на нулата или на минус, тя отчаяно иска да промени живота си, но не знае как. Вървейки по улицата, попада случайно на магазинчето на щастливата случайност и започва да се учи как да използва „огледалните неврони“, за да кара хората около нея да са щастливи и най-вече самата тя.

Вечните й вътрешни борби обаче не й пречат да се събере с четирите си най-добри приятелки в една епична вечер на алкохол и откровения. На другата сутрин се оказва, че три от тях са тръгнали да търсят „истинското си аз“ в различни краища на света и Вероника трябва да ги открие, преди да е станало късно. Лос Анджелис, Абу Даби и Йерусалим са само три от местата, към които Вероника и единствената й останала приятелка - Клара се впускат в приключение с много емоции, странни хора, приказни дестинации, билки и отрови, както и криминален елемент.

- Героините вероятно са реални личности, но как ти хрумнаха криминалните моменти?

- Героините някъде в самото си начало са били вдъхновени от истински личности, но в последствие имат свой живот като художествени образи. А криминалният елемент винаги прави нещата по-интересни. Всичко, което е вдъхновено от истинския живот, е доста преувеличено в книгата, именно за да се получи по-приключенска история.

- Сюжетът „плаче” за филмиране, както и историята от първия ти роман. Мислила ли си за това? Има ли някаква вероятност романите ти да бъдат екранизирани, в Холивуд например?

- Това е, разбира се, моята мечта! Надявам се един ден книгите ми да се появят на голям или малък екран. За първата имах два такива разговора, но в крайна сметка не се случи. Но пък имах щастието да подаря първия си роман в английската му версия лично на Кевин Спейси, а, както знаем, освен актьор той е и продуцент, и режисьор, така че никога не се знае какво може да стане.

- Сигурна съм, че в главата ти се върти и трети роман – на каква тема ще бъде той?

- Даже съм започнала третия си роман. В него героите ми отново ще обикалят света, но този път ще бъдат в по-тясна връзка с телевизията. Ще бъдат като герои в шоу, но на този етап не бих искала да казвам повече.

- Как ти се озова на обиколка на света като единствен отразяващ кино кореспондент на конкурса за сценарий на Jameson Irish Whiskey и Trigger Street Productions?

- Конкурсът нa „Джеймисън” е зa кинорежисьори от СAЩ, Русия и Южнa Aфрикa - дaвa възможност нa млaди хорa дa зaснемaт късометрaжен филм по свой сценaрий с продуцентскaтa компaния нa звездaтa Кевин Спейси в Лос Aнджелис. През първия сезон сaмият той учaствa във филмите, a миналата годинa тази роля пое другa звездa - Уилям Дефо. За третия сезон, който предстои, звездата ще бъде Ума Търман.

Аз спечелих възможност дa присъствaм нa снимaчнaтa площaдкa нa филмите, дa нaблюдaвaм кaк тези млади режисьори успявaт дa кaзвaт нa Уилям Дефо кaкво дa прaви. A след товa - дa посетя трите премиери в различни страни и дa създaм документaлен филм зa тези преживявaния. Всъщност, получиха се два документални филма, бяха излъчени в поредицата на Георги Тошев „Непознатите“ по bТВ.

Предстои да ги пуснем и на английски език, за да може повече зрители да станат съпричaстни с този енергичен процес нa рaботa в еднa от нaй-трудните индустрии в светa.

- Ти описа срещите си с Кевин Спейси, Уилям Дефо и Том Харди в тв репортажи, но те моля - разкажи нещо, което не си споделяла досега за тях!

- С колкото повече прочути личности се срещам, толкова по-ясно осъзнавам, че и те са като всички нас. Да, имат много повече пари, да, много са известни, но в крайна сметка са истински и в повечето случаи страшно приятни за разговор хора. Кевин Спейси беше заинтригуван, когато му подарих книгата си, Уилям Дефо се притесни страшно, че обърка София с Букурещ, а Том Харди не се измори дори за секунда да се снима с феновете си. Надявам се, че ще продължа да се срещам с личности от техния ранг! Вече имам планове за това, но дано всичко се получи така, както го планирам - с удоволствие ще прибавя още подобни срещи към разказите си.

- Обиколила си много страни по целия свят– имаш ли любимо място?

- Не вярвам в това да имаш едно любимо място, филм или книга - за мен те са твърде много. Всичко в този живот трябва да се изживява силно и истински! Обичам да правя планове за какви ли не приключения.

Родителите ми винаги ме подкрепят в абсолютно всичко, но знаят, че съм малко луда - готова съм да тръгна веднага нанякъде, лесно се паля за какво ли не. Когато скочих с бънджи, отидох да им кажа за това след като се беше вече случило! В Богота пък успяха да ме убедят да опитам печени мравки, били голям деликатес.

- И как са на вкус?

- Не бяха хич хубави, като странен чипс.

- Самият твой живот прилича на филм – такъв ли е той в действителност?

- Надявам се да е хубава романтична комедия без елементи на драма. Всеки човек има и хубави, и лоши моменти в живота си. Вярвам силно, че лошите само могат да те накарат да се наслаждаваш с повече страст на хубавите.

- Има ли мъж до теб, какъв е той?

- Има, да. Той е моето вечно вдъхновение, всеки ден се радвам, че съм го срещнала. Без него нищо нямаше да е същото.

- По колко време пишеш на ден?

- Нямам формула, но си трябва дисциплина, освен вдъхновение, разбира се. Първата книга успях да я завърша, отивайки на село, затворена и изолирана. Втората пък я завърших на морето. Но отново с дисциплина – писане поне до 12 на обяд и после всичко друго. Това, естествено, не може да се случва всеки ден, но четири-пет дни в седмицата е добре да се случва.
 

- Много активен човек си, но огромното количество контакти не те ли уморява?


- Понякога чувствам необходимост да си остана сама в къщи и да не мърдам, а само да гледам филми, и го правя. Но бързо се възстановявам за излизане отново. В повечето случаи общуването с различни хора ме зарежда положително.

- Казваш, че „навлизането в трийсетте години може да е плашещо за всяка жена”. Какви бяха твоите страхове на прага на 30-те? В действителност страхове ли бяха, или ги прие като поредното предизвикателство?

- Всички страхове от годините, колкото и да са те, са чисто психически и изкуствено създадени. Може да ставаш и на 50, но когато ти се живее като на 18, много е вероятно да продължиш да го правиш. Тези страхове се базират често на това какво си постигнал в живота. На Запад в това отношение хората живеят по-смело и когато не са щастливи, са готови на големи промени в живота си. В България може би и поради финансови фактори, хората често се примиряват с нещо, което не е това, което искат.

- Какво би посъветвала 29,39,49-годишните, изобщо жените, стъпили на някаква граница?

- Да бъдат по-смели. Да направят това, което наистина искат. Само така ще стигнат до щастливата случайност!

Станислава Петкова
Снимки: личен архив
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите