Странджа като храм

2014-04-25 10:32:29, публикувано от Слава Зарева в / Случки / Приключения / Истории / Места

Истории от брега: Планината разцъфва тихо

Притихнала и смирена е, като в приказката за омагьосаната гора, която е преплела криви кафяви клони и шипове, а след развалянето на злокобно заклинание разлиства вълшебни цветове.

 

В момента Странджа разцъфва полека и тръгваме из нея дни, преди Фестивала на зелениката. Той ще се проведе на 2 и 3 май на поляните над село Резово, където планината се спуска към морето.

Тогава ще бъде шумно, цветно, пъстро, забавно, но сега във вековните гори на планината е тихо и мъгливо, като изключим крясъка на някоя сойка.

 

Прокрадваме се между лиани и край дива ябълка, която притеснява сивозеленикавия пейзаж от букове и странджански дъб, плувнала в розово. Докато се чудя защо ли няма борове, настъпвам огромни шишарки.
Те са деца на пинии, засадени само преди 40 години от местните хора сред вековните широколисти гори. (Най-голямата защитена територия в България – природен парк Странджа, е съхранила най-големия широколистен горски комплекс на Европа. Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера (отпреди 2 млн. г.) гори на умерения климат с вечнозелен лавровиден подлес. Горите покриват 80% от площта на Парка, съобщава Уикипедия.) 

Табелка на кръстопът указва накъде да вървим за заслона с аязмо, където водата извира чиста и лековита. Стигаме до него - малък храм „Св. Богородица”, заобиколен със скали и рекичка. В планината, казват, има много такива параклиси, наред с останките от езически светилища.

 

Оттам нагоре по стария „римски път”, скрит от годините с преплетени дървета се изкачваме към „Пирамидата” – нисък обрасъл връх под най-високия в планината (Папия, 512 м).

На пътя има странни „легла”, и един от водачите ни обяснява, че преди секунди там са лежали сърнички, но така и не успяваме да ги видим, много по-бързи са от нас. Както и глиганите, на чиито следи се натъкваме.

През деня не е толкова страшно, но нощем в това царство на вълци и чакали... (В Природния парк можете да се запознаете с най-голямото видово разнообразие на риби, на земноводни и влечуги, на птици, бозайници и висши растения в странатапак Уикипедия.)

​Странджа през очите на Евгени Динев

 

А „Пирамидата” е някак скрита, или, както казват тук, „зашумена” от драки, тъй че се въртим около нея. Успяваме да стигнем до вишка, от която се вижда морето, и е ясно, че сме стигнали на правилното място. Поляните са оградени с гигантски камъни, обвити с мъх, а красотата е толкова мистична, че човек не смее да наруши тишината – това е позволено само на гущерчетата, които шумолят в тревата, на прелитащите изневиделица птици.

 

На връщане минаваме покрай изоставен пчелин, плувнал в зеленина и... смокове, навити като рула върху старите кошери. Първият припек за годината. Без водач из Странджа не е никак лесно да се ориентираш, да не настъпиш змия, да не хлътнеш в мравуняк, но оцеляваме, някак, макар че и за капак и натежалото оловно небе избликва и се излива в кратък порой. Диво и красиво!

На излизане от зеления храм се наслаждаваме на тучни поляни и на най-разкошната гледка – дъга, която изгрява над залива. Като някакво тайнство, което не ни е отредено да разберем.

Снимки: missis.bg
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите