Защо нашето бъдеще зависи от четенето

2015-02-20 09:38:38, публикувано от Слава Зарева в / Случки / МИСли / Истории / МИСтика

Ако някой ви попита защо трябва да се чете художествена литература, дайте му този текст на Нийл Геймън*!  


Фактът, че хората четат художествена литература за удоволствие, е един от най-важните в живота. Аз съм очевидно пристрастен, защото съм писател. Пиша за деца и възрастни, вече 30 години се издържам от думите, така че съм пристрастен като писател, но съм много по-предубеден като читател. Веднъж в Ню Йорк дочух, че изграждането на частни затвори е бързо развиваща се индустрия в Америка. 
Тази индустрия трябва да планира в перспектива: от колко камери ще има нужда в бъдеще? Какъв ще бъде броят на лишените от свобода след 15 години? Изследователите установили, че биха могли да предскажат всичко това много лесно с помощта на прост алгоритъм, основан на това какъв процент от 10- и 11-годишните не могат да четат.
Литературата има две цели:

1. Утолява жаждата да знаем какво се случва после, желанието да обърнем страницата, да продължим, дори ако е тъжно, защото някой е попаднал в беда, да разберем как ще свърши всичко... Така научаваме нови думи, започваме да мислим различно и се движим напред. Откриваме, че самото четене е наслада.

2. Художествената литература генерира съпричастност. Когато гледаме тв предаване или филм, виждаме нещата, които се случват на други хора. Но литературата, с помощта на 30-ина букви и шепа препинателни знаци, ни кара да използваме въображението си, за да създадем свят, в който започваме да изпитваме непознати емоции, дава възможност да се погледнем отстрани, ставаме някой друг, и се поменяме.

Литературата може да ни разкрие светове, където никога не сме били. А след посещение в други светове, дори да са измислени, не можем да бъдем напълно доволни от света, в който живеем. Недоволството обаче е нещо добро - недоволните хора могат да променят и подобряват своите светове. Днес не съществуват обществени места, където децата могат да четат, и това е начин да се унищожи любовта на детето към четенето. Аз имах късмет - когато бях малък, имахме голяма регионална библиотека, а библиотеките дават свобода. Свободата да четем и свободата да общуваме.

Образованието не свършва в деня, когато напуснем училище или университет, то дава свобода и достъп до информация. Мисля, че всичко опира до това какъв е характерът на информацията - точната информация е безценна. 
През цялата човешка история сме живели в условията на липса на информация, а през последните години преминаваме от липса на информация до пренасищане с нея. Според Ерик Шмид от Google, сега на всеки два дни хората генерират толкова информация, колкото от зараждането на човешката цивилизация до 2003 г. Сега предизвикателството е не да открием рядко цвете в пустинята, и конкретно растение в джунглата. 

Имаме нужда от помощ, за да се ориентираме сред всичката информация, за да намерим тази, от която наистина имаме нужда. Библиотеката е място, в което хората търсят информация. Книгите са само върхът на айсберга на информация, там хората без достъп до компютър и интернет могат да получат информацията онлайн. Това е ужасно важно в момент, когато например търсим работа, изпращаме автобиографии и т.н.

Библиотеката е врата към бъдещето, и съжалявам, че по целия свят най-лесният начин за пестене на пари е да се затварят библиотеки, без да се осъзнава, че така ограбват бъдещето ни. Книгите са начин да общуваме с мъртвите, да се учим от тези, които вече не са между нас. Човечеството от създаването си до днес е развило много знания, но те невинаги се помняг. Единственият начин да оцелеят историите на различни култури, е да бъдат описвани и четени. Така че използвайте библиотеките, окуражавайте и други да ги използват, за да протестирате срещу закриването им. Ако не ценим библиотеката, значи не оценяваме информацията, културата, мъдростта.


Нужно е да четем на глас на своите деца. Да четем каквото искат, дори вече да не е интересно за нас. Да изговаряме репликите на героите с различни гласове, за да мотивираме децата, да не спираме да четем, само защото те вече са се научили да го правят. Четенето на глас е момент на общуване, време, в което никой не си гледа в телефона или в екрана на телевизора.

Трябва да използваме езика, за да го развиваме, за учим смисъла на нови думи и тяхното приложение, за да общуваме ясно. Не трябва да се опитваме да замразим езика, претендирайки, че е даденост веднъж завинаги. Трябва да го използваме като живо същество, което се движи и изменя с времето.

Всички ние - възрастни и деца, писатели и читатели - сте мечтали. 
Лесно е да се преструваме, че никой не може да се промени, че живеем в огромно общество, в което индивидът е по-малък от нищото, зрънце в оризово поле. Но истината е, че един човек може да промени света, създавайки бъдещето благодарение на своята фантазия, че нещата могат да бъдат различни.
Спрете за момент и се огледайте – ще ви покажа нещо очевидно, но вече е забравено. Ето: всичко, което виждате, включително стените, в някакъв момент е било само идея. Някой е решил, че е много по-лесно да седне на стол, отколкото на земята, и е изобретил стол. Тази стая, заедно с всички неща в нея, този град и всички градове съществуват, защото някой някога ги е измислил.

Ние трябва да направим нещата по-красиви. Да не оставяме света по-грозен, отколкото е бил преди нас, да не се опустошаваме океаните, да не прехвърляме проблемите си на бъдещите поколения. Трябва да почистим след себе си и да не оставяйме децата си в ограбен и оголен свят. Веднъж попитали Алберт Айнщайн как можем да направим децата по-умни. Неговият отговор бил прост и мъдър. „Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки”, казал той. „Ако искате те да бъдат още по-интелигентни, четете им повече приказки.” Той е разбирал стойността на четенето и въображението.

* Нийл Геймън е британски журналист и писател, автор на биографична книга за „Дюран Дюран”, на фентъзи и фантастика (“Добри поличби”, „Дим и огледала”, „Междусвят”, „Американски богове”).

Източник: adme.ru
Снимки: pinterest.com

 
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите